Христо Калчев - Белия дявол — Атентатор

— Йоан беше княз на Молдова. Никакъв васал не беше Йоан Лупус.

— И то какъв васал беше. Лакей и роб на Мехмед Антихриста. — Вангел махна с ръка. — Нали помниш какво казваше владиката. За мъртвия или добро или нищо.

— Къде е Аурела? — внезапно попита София.

Въпросът й го развесели. Той идваше за главата й, тя, вярна на природата си, продължаваше да наднича през ключалките на чуждите спални.

— Чака ме в хана — съзнаващ, че ще я раздразни до сълзи, отговори той.

— Вдовицата графиня Сергиу? — Гласът й изфалцира злобно. — Носи ли черно… от благоприличие.

— Ти, която закла майка си като жертвен баран, защо не си в траур?

— Не ми говори така, Вангел! Забранявам ти! Бях сигурна, че може да е в Скендера, когато пратих ония кучета в Биказ.

— За моята глава, нали? — Вангел се усмихна. — И какво се получи, сестро? След като отрови племенника си, след като причини смъртта на снаха си, загаси свещта и на тази, от чиято утроба се пръкна. Искаш ли да ти разкажа как заварих княгиня Зоя Авалова в казармата, от която бдеше над живота ни… И моя, и твоя, Софийо.

— Не, за бога! Знам всичко. Трябва да тръгваш. Повиках генерал Миор и гвардията… Ако те заварят тук, свършено е с тебе. Взимай си вдовицата и бягай по-далеч от Яш. Стига кръв, по дяволите! Дори Белия дявол беше по-благороден от нас, внуците му.

Вангел се усмихна отново.

— Генерал Кристиян Миор няма да дойде. Никога.

— Уби ли го? Трябваше да предположа… Тогава някой друг от гвардията. Заповедта си е заповед.

— Ще дойде княз Апафий Седмоградски — кротко каза той. — Дебел, арогантен, мустаклия… И ще те получи в наследство… Разбира се, ако си жива дотогава.

София го изгледа изпитателно.

— Ще ме убиеш ли, Вангели?

— Бих предпочел да се самоубиеш, сестро. Не искам кръвта ти на съвестта си.

— Ти си луд! — София скочи. — Да се самоубия! Аз! Никога! Опита да изтича покрай него, но преди да стигне до вратата, Вангел я сграби през кръста и я хвърли на леглото. София се просна по гръб, удари главата си в резбованите табли на брачното си ложе и сгърчи лице от ярост.

— Ще ми платиш тази простащина, княз Авалов! С главата си! Аз все още съм владетелка на Молдова!

Вангел седна отново.

— Слушай ме внимателно, София! Не съм дошъл нито на гости, нито да слушам заплахите ти. Ти си мъртва, сестро. Давам ти възможност сама да тръгнеш за ада. Ще бъде и по-чисто, и по-безболезнено за теб. Вангел извади едно шише от джоба си и го хвърли до нея. — Това е отрова! Рицин! С тази любовна билка баба ти София изпрати половин Буджак на оня свят. Дойде и твоят ред.

— Аурела отрови сина ти! — кресна княгинята, но Вангел вдигна ръка и я застави да млъкне.

— Отровителството е наш стил. Авалов! Предава се по женска линия. Не ме прекъсвай, София. Долу чака моят слуга Нейолу. Румънец — вълк! Няма страх ни от дявола, ни от ада му! А милост — нито е чувал тази дума, нито знае значението й. Той уби Йоан Лупус. Разкъса ги с взрив и него, и ония плъхове Емелиян Сергиу и Дан Трифон. Пак той ликвидира генерала на гвардията ти, моя шурей Кристиян Миор, той ще има грижата да прати и теб в отвъдното. — Вангел се изправи. — Давам ти един пясък време, сестро. После Нейолу Румънеца ще дойде тук. Ако те завари мъртва, ще склопи очите ти и ще запали свещ за упокой. Жива ли си — ще те свърши според въображението си. А той има богато въображение, София.

— Вангели!

— Сбогом, сестро… Помоли се на бога за грешната си душа и тръгвай на път.

— Обичам те, Вангели! — изплака София. — Прости ми, за бога! Очите си изплаках по тебе! Обичам те, изчадие адово!

Вангел се обърна, излезе и тихо затвори вратата. Половин час по-късно даде знак на Нейолу да се качи в спалнята на сестра му.

— Мъртва е — каза румънецът, като се върна. — По-мъртва — здраве му кажи!

— Животът е непрекъснато страдание, Нейолу — започна княз Вангел Авалов.

Обядваха в Сибиу. Веднага щом довършеха с храната, щяха да тръгнат за Виена. Аурела се беше качила в една от спалните. Макар и в ранна бременност тя трудно понасяше пътуванията, ставаше й лошо, виеше й се свят, повръщаше и Вангел я беше пратил да събере сили за дългия преход до столицата на Свещената империя. Мехмед отдавна беше на територията на княжеството, съгледвачите докладваха, че войските му се движат по западния бряг на Серет. Всеки миг авангардът му можеше да влезе в столицата. И още нещо докладваха шпионите. Предните отряди се командуваха от княз Апафий Седмоградски, бъдещия владетел на обединените княжества Влашко, Трансилвания и Молдова.