Клайв Луис: Племенникът на Магьосника

Гласът му се сниши и не се чу нищо повече.

Същия следобед Дигъри отиде в градината и изсвири тайния сигнал на Поли (предишния ден тя не успя да се върне).

— Какво става? — подаде глава над оградата тя. — Имам предвид с майка ти.

— Мисля… Мисля, че всичко ще е наред. Но ако не възразяваш, да не говорим още за това. Какво стана с кръгчетата?

— Взех всичките — увери го Поли. — Виж! Няма страшно, с ръкавици съм. Хайде да ги заровим!

— Да, хайде! Вчера отбелязах къде зарових сърцевината на ябълката.

Поли прескочи през оградата и двамата се отправиха към мястото. Но, както се оказа, знакът на Дигъри беше излишен. Нещо вече беше поникнало. Не растеше бързо, както новите дървета в Нарния, но бе доста избуяло. Взеха градинската лопатка и закопаха всички вълшебни кръгчета (включително и своите) в кръг около новопоявилото се растение.

След около седмица със сигурност се знаеше, че състоянието на болната се подобрява. Изминаха още две седмици и тя вече излизаше да се поразходи в градината. А след месец цялата къща се преобрази. Леля Лети изпълняваше всички желания на сестра си: прозорците бяха широко отворени, колосаните пердета — дръпнати встрани, за да влиза повече светлина в стаите. Навсякъде се виждаха свежи цветя, а храната бе по-вкусна. Акордираха старото пиано и майката на Дигъри отново започна да пее, а с Дигъри и Поли играеше на такива игри, че леля Лети често възкликваше: „Вярвай ми, Мейбъл, ти си най-голямото дете от тримата!“

Не върви ли нещо известно време, като че ли всичко става от лошо по-лошо. Ала когато нещата започнат да се оправят, стават от добри по-добри. След около шест седмици безгрижен живот пристигна писмо от Индия. Бащата на Дигъри съобщаваше прекрасна новина: поради смъртта на престарелия прачичо Кърк той се оказал много богат. Щял да се пенсионира и да се прибере от Индия завинаги. А хубавата голяма къща в провинцията, за която Дигъри цял живот бе слушал, но никога не бе виждал, щяла да бъде тяхна. В къщата имаше рицарски доспехи, а около нея — конюшни, помещения за кучета, река, парк, оранжерии, лозя. Недалече се простираха гори и планини. Затова Дигъри беше убеден, точно като теб, че ще живее щастливо до края на дните си. А искаш ли да узнаеш още нещо?

Поли и Дигъри останаха верни приятели. Тя гостуваше почти всяка ваканция на семейството му в красивата къща в провинцията. Там се научи да язди, да плува, да дои крави, да пече вкусен хляб и да изкачва планинските склонове.

В Нарния зверовете живееха в мир и радост и нито Вещицата, нито друг враг дръзна да смути тази приятна земя стотици години. Крал Франк, Кралица Хелън и техните деца живяха щастливо в Нарния. Техният втори син стана Крал на Арченланд. Момчетата се ожениха за нимфи, а момичетата станаха съпруги на горски и речни божества. Уличният фенер, който Вещицата засади (без да подозира), светеше в гората на Нарния и денем, и нощем, и след много години, когато друго момиченце от нашия свят попадна в Нарния през една снежна вечер, завари фенера още да свети. А нейното приключение е свързано по някакъв начин с тези, които сега ви разказах.

Ето как се случи: дървото, поникнало от заровената от Дигъри ябълка в задния двор, израсна и стана прекрасно. Но то растеше в земята на нашия свят далече от звука на гласа на Аслан, далече от младия въздух на Нарния, затова плодовете му не можеха да съживят умиращ човек, както помогнаха на майката на Дигъри. Ала то раждаше ябълки, каквито няма втори в Англия — много полезни, макар и не вълшебни. Вътре обаче, в самата си сърцевина (така да се каже), тукашното дърво никога не забрави за онова, другото дърво в Нарния, откъдето беше дошло. Понякога клоните му се раздвижваха тайнствено, без да духа вятър. Според мен тогава в Нарния се появяваха ветрове и английското дърво потреперваше, защото в същия момент онова в Нарния се привеждаше от силна буря. На каквото и да се дължеше, по-късно бе доказано, че в него все още се съдържа вълшебство. Когато Дигъри достигна средна възраст (и вече беше известен учен, професор и голям пътешественик), а старата къща на семейство Кетърли стана негова собственост, един ден в Южна Англия се разрази страхотна буря и повали дървото. Немислимо бе да го нареже на дърва за огрев. Той направи от него дрешник и го постави в къщата си в провинцията. Е, наистина, не откри вълшебните свойства на дрешника, ала някой друг го стори. Така започнаха всички пътувания до Нарния и обратно в нашия свят, които можете да прочетат в останалите книжки.