Клайв Луис - Племенникът на Магьосника

По залез се наложи да го оставят сам за през нощта. През целия ден Аслан даваше напътствия на новите Крал и Кралица и бе зает с други важни дела. Така и не намери време за „Клетия стар Бренди“. Все пак нахвърляните в кафеза орехи, круши, ябълки и банани осигуриха добра вечеря на вуйчо Андрю, но ще бъдем далече от истината, ако кажем, че прекара приятна нощ.

— Извадете съществото! — заповяда сега Аслан.

Слона вдигна вуйчо Андрю с хобот и го остави в краката на Лъва. Вуйчо Андрю бе прекалено изплашен, за да помръдне.

— Моля ви, Аслан! — обади се Поли. — Кажете нещо, за да го… успокоите. И нещо, което да го накара никога вече да не се връща тук.

— Според теб той има желание да дойде тук отново , така ли? — изненада се Аслан.

— Е, би могъл да изпрати друг — уточни Поли. — Аслан, нямате представа колко се развълнува, когато железният прът от уличния фенер порасна, и мисли…

— Мисли глупости, дете! — прекъсна я Аслан. — През тези няколко дни нашият нов свят пращи от живот, защото песента, с която го сътворих, още ехти във въздуха и в земята. Ала това няма да трае вечно. Не мога да го кажа на стария грешник, нито мога да го утеша. Той си е виновен, че не чува гласа ми. Каквото и да изрека, той чува само рев. О, деца Адамови, понякога прекалено грижливо се пазите от онова, което би ви донесло добро. Независимо от всичко ще му дам единствения подарък, който още е в състояние да получи.

С безкрайна тъга наведе огромната си глава и дъхна в ужасеното лице на Магьосника.

— Заспи! — прошепна Аслан. — Заспи и за няколко часа се спаси от всички изпитания, на които сам се подложи!

Вуйчо Андрю се сви на часа, затвори очи и започна да диша равномерно.

— Отнесете го! — заповяда Аслан. — Хайде, джуджета! Да видим какво можете. Искам да изковете две корони за Краля и Кралицата.

Безброй джуджета се втурнаха към Златното дърво. За един миг те обраха всички листа, дори откъртиха и малките клонки. Сега децата забелязаха, че дървото не просто прилича на златно, а е от истинско меко злато. Беше поникнало от златните монети, изпаднали от джоба на вуйчо Андрю, когато го обърнаха с главата надолу. По същия начин бе поникнало и сребърното дърво. Незнайно как бе събрана купчина дърва за огън, появиха се наковалня, чукчета, клещи, мехове. В следващия миг (джуджетата много обичат занаята си) огънят гореше буйно, меховете свистяха, златото се топеше, чукчетата дрънчаха. Две къртици, на които Аслан бе заповядал да копаят (нещо, което правеха с огромна радост), изсипаха куп скъпоценни камъни в краката на джуджетата. Под вещите пръсти на майсторите ковачи се появиха две корони — не грозни, тежки, като някои от съвременните европейски, а леки, ефирни, изящно оформени. С радост да ги носиш! Кралската корона бе украсена с рубини, а тази на Кралицата — със смарагди.

Охладиха короните в реката. Тогава Аслан покани Франк и Хелън да коленичат пред него и постави короните върху главите им. И ги благослови:

— Кралю и Кралице на Нарния, родете много бъдещи крале на Нарния и островите Арченланд! Бъдете милостиви и храбри! Благословени да сте!

И се разнесоха неописуемо радостни викове, цвилене, лай, грухтене, чуруликане, пляскане на криле. Краля и Кралицата се надигнаха смутено, но от това изглеждаха само още по-благородни. И докато Дигъри все още викаше възторжено, се разнесе плътният глас на Аслан:

— Погледнете!

Всички извърнаха глава и дъхът им секна от изненада и възторг: малко встрани се издигаше дърво, което със сигурност допреди малко не беше там. Вероятно, докато всички бяха заети да наблюдават короноването, то бе поникнало мълчаливо, но бързо, както се издига знаме на пилон. Разперените клони сякаш хвърляха светлина, а не сянка, сребристи ябълки надничаха като звездички изпод всяко листо, а ароматът, който го забулваше, би омаял всеки. За миг събралите се загубиха ума и дума.

— Сине Адамов — обади се Аслан, — добре го засади. А за вас, жители на Нарния, първа грижа е да пазите това Дърво, защото то е вашият щит. Вещицата, за която споменах, избяга далече на север. Тя ще живее там и ще става все по-силна, защото владее тъмната магия. Ала докато цъфти дървото, тя няма да се появи в Нарния. Не смее да припари до дървото, защото неговият аромат е радост, живот и здраве за вас, а смърт, ужас и отчаяние за нея.

В този момент всички наблюдаваха дървото със сериозни лица. Неочаквано Аслан тръсна глава (гривата му разпръсна златни лъчи) и прикова огромните си очи в децата.