Клайв Луис: Племенникът на Магьосника

— Донесох ябълката, която искахте, сър!

— Браво! — похвали го Аслан с глас, от който земята затрепери.

Дигъри разбра, че всички жители на Нарния са чули тези думи, а свързаната с тях история ще се предава от баща на син в новия свят стотици години, може би дори завинаги. Ала изобщо не му хрумна да изпита гордост, защото сега, лице в лице с Аслан, не мислеше за това. Само откри, че има смелост да гледа Лъва право в очите. Беше забравил тревогите си и се чувстваше доволен.

— Браво, сине Адамов! — повтори Лъва. — От този плод имаше желание да вкусиш и заради него плака. Единствено твоята ръка ще засади Дървото-закрилник на Нарния. Хвърли ябълката към брега на реката, където почвата е мека!

Дигъри направи както му заръчаха. Всички стояха притихнали и чуха лекото тупване на ябълката в калта.

— Добре я хвърли — отбеляза Аслан. — А сега да пристъпим към коронясването на Франк, Крал на Нарния, и Хелън, неговата Кралица.

Едва сега децата ги забелязаха. Бяха облечени в необикновено красиви дрехи, от раменете им се спускаха кожи, а четири джуджета държаха шлейфа на Краля и четири речни нимфи — на Кралицата. Стояха гологлави, Хелън бе разпуснала косите си и беше много красива. Но не толкова косите или дрехите им придаваха вид, по-различен отпреди. Лицето на Краля имаше по-особено изражение. Цялата острота, хитрост и сприхавост, придобити в Лондон, се бяха стопили. Сега изпъкваха смелостта и добрината, които винаги бе притежавал. Кой знае дали въздухът на новия свят или разговорите с Аслан го бяха променили. А може би и двете.

— Честна дума — прошепна Фледж на Поли, — старият ми господар се е променил почти толкова, колкото и аз. Ха, та той сега е истински господар.

— Прав си, но не пръхти така в ухото ми! — засмя се Поли. — Гъделичкаш ме.

— Сега — обяви Аслан, — нека някои от вас размотаят онова кълбо от дървета. Да видим какво ще открием там.

Дигъри видя четири разположени близко едно до друго дървета, чиито преплетени корони образуваха нещо като клетка. Слона и Слоницата размахаха хоботи и с помощта на няколко джуджета с малки брадви скоро ги разделиха. Вътре имаше три неща: една фиданка, направена сякаш от злато; друга фиданка, направена сякаш от сребро; а третото представляваше окаяно същество с изкаляни дрехи, седнало между двете млади дървета.

— Олеле! — прошепна Дигъри. — Та това е вуйчо Андрю.

За да обясним всичко, трябва да се върнем малко назад. Както сигурно помните, животните се опитаха да го засадят и полеят. Поръсиха го обилно с вода, той се свести и що да види? Стои заровен до колене в пръстта (превърнала се вече в кал) мокър до кости, а около него — толкова диви зверове, колкото не е сънувал. Не е изненадващо, че започна да крещи, нали? В известен смисъл беше дори добре, защото най-после убеди всички (дори Глигана), че не е дърво, и те го изкопаха (панталоните му бяха в окаян вид). Щом усети краката си свободни, понечи да побегне, но Слона начаса го сграбчи с хобота си през кръста и го отказа от първоначалното му намерение. Животните единодушно решиха да го приберат на сигурно място, докато Аслан намери време да го погледне и да разпореди какво да го правят. Направиха нещо като кафез, натикаха го вътре и му предложиха всичко, което се сетиха като храна.

Магарето събра огромни купчини тръни, но вуйчо Андрю не прояви интерес към тях. Катеричките го бомбардираха с жълъди — той само свря глава между ръцете си и се чудеше кога ще спрат да го замерят. Няколко птички прилежно му пуснаха червеи. Най-грижовен се оказа Мечока. Същия следобед бе открил гнездо на диви пчели и вместо сам да изяде меда (което много му се искаше), благородното създание го отстъпи на вуйчо Андрю. И стана, каквото имаше да става. Мечока изсипа лепкавата смес в кафеза, но по невнимание удари вуйчо Андрю по главата (някои от пчелите още жужаха). Мечока, който никога не би възразил медена пита да го удари по главата, силно се изненада, че вуйчо Андрю залитна назад, подхлъзна се и се строполи. Какво да се прави — извади лош късмет, защото се озова върху магарешките тръни.

— Е, каквото и да е — констатира Глигана, — доста мед попадна в устата на съществото. Все е от полза.

Цялата дружина вече изпитваше привързаност към странното същество и се надяваше, че Аслан ще позволи да го задържат. Най-умните се досещаха, че поне някои от неговите необикновени звуци имат смисъл. Нарекоха го Бренди, защото съществото изричаше често тази дума.