Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

Филип IV Френски и Едуард I Английски са отколешни съперници. Филип се смята за новия Карл Велики. Иска да даде на Франция естествени граници и чрез своята династия — Капетите, да доминира над другите европейски монархии. Затова през голяма част от царуването си заговорничи срещу Едуард Английски по две причини: да придобие богатата на лозя област Гаскония в югозападна Франция, по онова време все още собственост на Англия, и да види собствения си внук коронясан в Уестминстър за крал на Англия. Той разглежда второто като най-добрия начин да подсигури първото. Едуард I лавира ловко, за да избегне тези усложнения, но събитията са против него. През май 1303 г., под изключително силен международен натиск, особено от страна на папата, той приема да сключи Парижкия договор, където тържествено обещава, че най-големият му син, принцът на Уелс, ще се венчае за Изабела, единствената дъщеря на Филип.

В началото на XIV век международните интриги са така широко разпространени и изкусни, както и в наши дни. Това е и време на значителни промени, големите умове на епохата започват да разширяват границите на познанието. Един от тези писатели е францисканският монах и учен Роджър Бейкън, починал трийсетина години по-рано, пазител на множество големи тайни…

Филип IV Френски, наричан Хубави, коленичи на молитвения стол в малкия кралски параклис до фонтана в двора на двореца Поаси. Филип обичаше тази малка църква с изящния под от бели, черни и червени ромбовидни плочи, тапицирания дъбов стол, разкошните гоблени с изображения на подвизите на неговия велик предшественик Луи IX от династията Капет — сега вече свети Луи, канонизиран от Вселенската църква. Филип коленичи пред статуята на славния си предшественик и се загледа в изваяното лице на светеца, като внимателно го изучаваше. Трябваше да говори със скулптора. Искаше лицето на Луи да изглежда точно като неговото. Това не беше богохулство, та не беше ли Филип негов пряк потомък? Не течеше ли и в неговите вени свещената кръв на Капетите?

Филип бе коленичил неподвижно. Въпреки горещото време бе облечен с поръбено с кожи синьо наметало с бродерии на златни лилии по раменете. Светлорусата му коса, разделена на път по средата, падаше зад ушите; мустаците и брадата, също руси, бяха грижливо оформени, а светлосините очи, чийто взор ужасяваше толкова много поданици на краля, трепваха от време на време, разсейвани от пламъка на безбройните големи и малки свещи наоколо. Статуята на свети Луи стоеше от лявата страна на църковния олтар в специално построен параклис, изграден по точните указания на Филип. Там Филип се оттегляше да благодари на Бог, когото считаше за равен, както и да говори на светия си предшественик, когото пък смяташе за свой специален пратеник в небесния съд.

Филип сключи ръце с изопнати нагоре пръсти. Имаше да благодари на свети Луи за толкова много неща и затова, оставяйки настрана обичайната си студенина, се наведе и целуна пиедестала на статуята. Филип таеше в сърцето си големи мечти, а благодарение на намесата на свети Луи тези мечти щяха да станат реалност. Той бе оженил синовете си за дъщерите на тримата велики херцози в кралството си, като така обезпечаваше твърдата власт на Капетите над области като Бургундия. Единственото препятствие бе прочутото с вината си херцогство Гаскония на югозапад, управлявано и притежавано от Едуард Английски. Филип си позволи да се усмихне, защото и това щеше да се промени. Филип бе заплашил Едуард с открита война, възползвайки се от неприятностите на английския крал с военните набези срещу шотландците. О, успехът бе тъй сладък! Миналия месец, чрез Парижкия договор, Едуард Английски бе принуден да признае феодалната си зависимост от Филип Френски по отношение на Гаскония. Също така, Едуард се закле тържествено, че принцът на Уелс ще се венчае за единствената дъщеря на Филип, принцеса Изабела, синеока и златокоса, истинска дъщеря на баща си.

Филип се загледа с възторг в изваяното лице на предшественика си.