Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Готово!

Чу се още едно изщракване. Краля на ключовете се обърна и тържествено вдигна закопчалката.

— О, за Бога! — дрезгаво прошепна Ъфорд и посочи към другите две ключалки. Времето течеше, пируващите горе можеше да поискат още вино, а не биваше да ги прекъсват. Ако ги заловяха… Ъфорд затвори очи. Не можеше да понесе тази мисъл.

През последните няколко дни, докато планираха обира, и двамата с Болингбрук бяха забелязали, че тъмни фигури в околните улички наблюдават квартирата им. Корбет ги бе предупредил да внимават със сеньор Амори дьо Краон, Пазителя на тайните на негово Кралско Величество Филип IV Френски. Той бе смъртният враг на Корбет, посветил се на провалянето на плановете на английската корона и имаше легион от шпиони и осведомители на свое разположение, наричани „кралските копои“. Ъфорд и Болингбрук бяха обсъдили опасността, но нямаха избор. Но ако все пак ги хванеха? Ъфорд стисна арбалета още по-силно. Щяха да ги отведат в Chambre Ardente, Горящата зала под Лувъра, да бъдат разпитани от инквизитора, завързани за колелото за изтезания в тъмницата Монфокон и разчекнати, докато палачът троши с чук крайниците им, преди да бъдат обесени на една от бесилките, издигащи се близо до портите на Сен Дени. Ъфорд затвори очи и започна да се моли. Бе посетил Нотр Дам тази сутрин, запалил три свещички в параклиса на Богородица и бе коленичил на твърдия каменен под, редейки молитва след молитва.

За да намали напрежението, Ъфорд стана и отиде при другаря си.

— Защо? — попита той. — Защо ръкописът е толкова ценен?

Болингбрук отмести поглед и долепи пръст до устните си.

— Бейкън е бил магьосник — прошепна Болингбрук. — Разкривал е тайни, скритите знания на Древните. Твърдял е, че… — замълча за момент, когато Краля на ключовете отвори още една ключалка и се насочи към последната — Ти знаеш за съперничеството между Филип Френски и Едуард Английски — всеки от тях би направил всичко възможно да провали другия.

— Но Роджър Бейкън е бил монах — изтъкна Ъфорд. — Те винаги споменават разни загадки в писанията си.

— Знаеше ли, че… — Болингбрук млъкна, отмествайки се от вратата.

Ъфорд също беше чул шума от стъпки. В другия край на стаята Краля на ключовете също усети опасността. Ъфорд вдигна арбалета. Болингбрук грабна факлата, бързо обиколи стаята, за да духне свещите и изсъска на другарите си да го последват в ъгъла. С бясно биещо сърце, облян в пот, Ъфорд застана до другите, а светлината от факлата танцуваше около тях. Помоли се това да е някой от пируващите, слязъл за още вино или ейл. Тогава стъпките се приближиха, чу се женски смях и за ужас на Ъфорд вратата се отвори, нахлу светлина и в стаята влязоха мъж и жена. И двамата бяха много пияни. Ъфорд чу остър глас, говорещ бързо на френски. Някой се чудеше защо вратата на укрепената стая е отворена. Сърцето на Ъфорд блъскаше лудо в гърдите му, защото разбра какво е станало. Магистър Тибо, заедно с хубавата Люсиен, бяха слезли да разгледат съкровищата. Дъртият козел искаше да се поперчи, нетърпелив да впечатли красивата куртизанка, но беше твърде пиян, за да осъзнае какво всъщност се е случило. Вместо да отстъпи, той затвори вратата след себе си и се заклатушка през стаята, вдигнал високо лоената свещ.

— Qu’est-ce que c’est? — Какво е това? — Той се олюля в кръга от светлина, като изруга силно, когато капка горещ восък падна на ръката му.

— Убий го — прошепна Болингбрук. — Убий го веднага!

Магистър Тибо се запъти към тях.

— Кой е там? — изкрещя той.

Ъфорд се показа на светлината, като все още криеше арбалета под наметалото си.

— Добър вечер, магистър Тибо. Аз и приятелите ми се изгубихме и се озовахме тук долу.

Пияният и зачервен от креватните удоволствия Тибо примигна с блуждаещи очи.

— Я гледай ти, че това е Ъфорд англичанина, дето все ме разпитва за Албертус Магнус 5 5 Албертус Магнус (1193/1206-1280) — доминикански монах, застъпник на съвместното съществуване и развитие на науката и религията. Той е първият средновековен учен, прилагал философията на Аристотел към християнската теология. Считан е за най-големият немски философ и богослов на Средновековието. — Бел.ред. .

Ъфорд се приближи още малко. Магистърът го изгледа набързо от горе до долу. Настроението на Тибо се променяше.

— Какво правите тук? — Тибо отстъпи предпазливо назад. Жената, облегнала се на стената, започваше да се унася. Изглежда изобщо не забелязваше опасността, беше пъхнала палец в устата си и тихичко се смееше на някаква си нейна тайна шега.