Клайв Луис - Племенникът на Магьосника

— Какво става, деца? — попита той, докато Поли и Дигъри се побутваха и си шепнеха.

— Ами… Аслан, сър… — престраши се Дигъри и целият се изчерви, — забравих да ви съобщя, че Вещицата вече изяде, една от тези ябълки, от същите, които растат на Дървото.

Той не каза всичко, което си мислеше, но Поли го стори вместо него. (Дигъри вечно се притесняваше много повече от нея, че ще стане за смях).

— Затова си помислихме, Аслан — започна Поли, — че сигурно има някаква грешка и тя всъщност няма нищо против аромата на ябълките.

— Защо смяташ така, дъще Евина? — попита Лъва.

— Нали изяде една?

— Дете — успокои я той, — именно затова всички се ужасяват от нея. Така става, когато откъснеш и изядеш плод в неподходящото време по неподходящ начин. Плодът е вкусен, ала после завинаги го намразваш.

— Разбирам — кимна Поли. — Значи тя го е откъснала по неподходящ начин, затова не й е подействал. Искам да кажа — няма да е вечно млада и всичко останало.

— Уви! — поклати тъжно глава Аслан. — Ще й подейства. Нещата винаги стават така, както е предопределено. Съкровеното й желание е изпълнено. Тя притежава невероятна сила и има безкраен живот като богиня. Но вечни дни със зло сърце раждат единствено живот, изпълнен с нещастие и тя вече започва да го проумява. Случва се някой да получи онова, което най-много е желал, но то невинаги му харесва.

— Аз… Аз самият за малко щях да изям една ябълка, Аслан — призна Дигъри. — Щях ли…

— Да, дете — отговори Аслан. — Плодът винаги действа, трябва да действа, защото такава е природата му. Но не носи щастие на никой, който лично го откъсне. Ако някой от жителите на Нарния бе откраднал ябълка без разрешение, за да я засади тук, дървото щеше да пази Нарния. Ала тази земя щеше да се превърне в още една могъща и зла империя като Чарн, а не като добрата страна, каквато аз искам да бъде. Но Вещицата те изкушаваше да сториш и още нещо, нали, момчето ми?

— Да, Аслан. Придумваше ме да отнеса ябълка на мама у дома.

— Знай, това щеше да я изцери, ала нямаше да донесе радост нито на теб, нито на нея. Щеше да настъпи ден, когато и двамата щяхте да разберете, че е било по-добре да умре от болестта.

Сълзи стиснаха гърлото на Дигъри и му попречиха да отрони дори дума. Беше загубил всякаква надежда да спаси живота на майка си, но същевременно го изпълваше сигурност, че Лъва знае какво щеше да се случи, че вероятно има и по-лошо нещо от това да загубиш любим човек, когато той умре.

А в това време Аслан почти шепнешком продължи:

— Това щеше да се случи, дете, с открадната ябълка. Ала не е онова, което ще стане сега. Ще ти дам нещо, което ще ти донесе радост. Във вашия свят то не дарява вечна младост, но ще я изцери. Иди! Откъсни за нея една ябълка от дървото!

За миг Дигъри съвсем се обърка — нищо не разбираше, сякаш целият свят се бе преобърнал. После като насън отиде до дървото, а Краля, Кралицата и всички останали нададоха радостни викове. Откъсна ябълката, постави я в джоба си и се върна при Аслан.

— Моля ви, може ли вече да си вървим у дома?

Забрави да каже „Благодаря“, както възнамеряваше, но Аслан го разбра.

— Нямате нужда от никакви кръгчета, когато съм с вас — чу се гласът на Аслан.

Децата премигнаха и се огледаха. Отново се намираха в Гората между световете. Вуйчо Андрю лежеше заспал на тревата, а Аслан стоеше до тях.

— Хайде — подкани Лъва, — време е да вървите! Но преди това има две неща: едно предупреждение и една заповед. Погледнете насам, деца!

Те се наведоха и видяха малка вдлъбнатина в тревата.

— При последното ви посещение тук, на мястото на тази вдлъбнатина — посочи Аслан — имаше езерце и щом скочихте в него, се озовахте в свят с умиращо слънце, което грееше над развалините на Чарн. Сега няма езерце. Този свят изчезна, сякаш никога не е съществувал. Нека това бъде предупреждение за синове Адамови и дъщери Евини.

— Да, Аслан — казаха двете деца едновременно, а Поли добави:

— Но нашият свят не е чак толкова лош, колкото онзи, нали Аслан?

— Още не, дъще Евина. Още не. Ала започва да прилича на него. Не е изключено злодей от вашия свят да открие тайна, зла като Пагубната дума, и да я използва, за да унищожи всички живи същества. И скоро, много скоро, преди да станете дядо и баба, тирани във вашия свят да управляват велики нации, без да се интересуват от радостта, справедливостта и милостта — точно като Императрица Джейдис. Предупредете вашия свят. А сега — заповедта. При първа възможност вземете от този ваш вуйчо магическите кръгчета и ги закопайте така, че никой да не ги използва отново.