Клайв Луис - Последната битка

Джил погледна към краля — устата му бе отворена, а по лицето изписан ужас. Тогава тя разбра подлата лукавост на вражеския план. Примесвайки малко истина, те сериозно подсилваха лъжата си. Каква полза имаше сега да казват на животните, че магарето е било преоблечено като лъв, за да ги мамят? Маймуната щеше просто да каже:

— Нали точно това ви казах?

Каква полза имаше да им показват Пъзъл в лъвската му кожа? Та те направо щяха да го разкъсат на парчета.

— Това обърка плановете ни — прошепна Юстас.

— Дръпнаха ни килимчето изпод краката — допълни Тириан.

— Проклета, проклета изобретателност — ядосваше се Погин. — Бих се заклел, че тази нова лъжа е дело на Рижия.

Джил усети как нещо гъделичка ухото й. Беше еднорогът Джуъл, който й шепнеше с широката си конска уста. В мига, когато чу какво й казва, тя кимна и на пръсти изприпка до мястото, където стоеше Пъзъл. Бързо и тихо разряза и последните върви, с които лъвската кожа бе вързана за гърба му. Кой знае какво щеше да му се случи, ако го хванеха с това нещо на гърба след всичко казано от маймуната! Искаше й се да може да скрие лъвската кожа някъде много надалеч, но беше прекалено тежка. Най-доброто, което й се удаде, бе да я срита в най-гъстите храсти. После направи знак на Пъзъл да я последва и двамата се върнаха при останалите.

Маймуната говореше отново:

— И след подобно отвратително нещо, Аслан… Ташлан… е по-гневен от всякога. Казва, че е бил прекомерно великодушен към вас, да излиза всяка нощ да го гледате, ясно ли е! Е, вече няма да излиза.

Вой и скимтене, ръмжене и сумтене беше отговорът на животните, но внезапно един съвсем различен глас се извиси със силен смях.

— Я чуйте само тази маймуна — извика той. — Знаем защо вече няма да изважда безценния си Аслан.

Ще ви кажа защо. Защото го няма там и никога не е бил. През цялото време маймуната е държала вътре едно старо магаре с лъвска кожа на гърба. А сега, като остана без него, не знае какво да прави.

Тириан не различаваше лицата от другата страна на огъня, но съвсем правилно предположи, че гласът беше на Грифъл, предводителя на джуджетата. А само след миг се увери в това напълно, когато всички джуджешки гласове се присъединиха към него, припявайки:

— Не знае какво да прави! Не знае какво да прави! Не знае какво да прави-и-и!

— Тишина! — изгърмя гласът на Ришда Таркаан. — Млъкнете, деца на калта! Чуйте ме, всички останали нарнийци, за да не заповядам на войниците си да се нахвърлят върху вас с мечове в ръце. Шифт вече ви каза за това подло магаре. Да не би заради него да си мислите, че в обора няма истински Ташлан?! Така ли е? Как смеете, как смеете!

— Не, не! — развикаха се от тълпата.

На свой ред джуджетата се обадиха:

— Точно така, Черньо, правилно ни разбра. Хайде, маймуно, покажи ни какво има в обора. Око да види, ръка да пипне.

След малко, когато за миг се възцари тишина, маймуната каза:

— Вие, джуджетата, се мислите за много умни, така ли? Но не бързайте толкова. Не съм казала, че не можете да видите Ташлан. Всеки, който пожелае, може да го види.

Цялото сборище притихна. След почти цяла минута мечката заговори бавно и недоумяващо:

— Не мога съвсем да разбера това — избоботи тя. — Мислех, че казахте…

— Ти ли мислиш?! — подигра се маймуната. — Сякаш някой би могъл да нарече онова, което става в главата ти, мислене. Чуйте, всички останали. Всеки може да види Ташлан. Но той няма да излиза. Вие трябва да влезете, за да го видите.

— О, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти — занареждаха десетки гласове. — Това искахме! Можем да влезем и да го видим очи в очи. И той вече ще е добър, и всичко ще се върне по местата си.

Птичките зачуруликаха, а кучетата развълнувано залаяха. После внезапно настана вълнение и се чу шум от ставане на крака. Само след миг всички щяха да хукнат към обора и да се опитат вкупом да се натикат вътре. Но маймуната изкрещя:

— Назад! Тихо! Не бързайте толкова.

Животните се спряха, много от тях с една лапа във въздуха и с размахани опашки, и всички — с глави, обърнати на една страна.

— Мислех, че казахте… — започна мечката, но маймуната я прекъсна.

— Всеки може да влезе — каза тя. — Но един по един. Кой ще е пръв? А и Той не каза, че се чувства много добре. Откакто глътна подлия крал онази вечер, все си облизва устните. А тази сутрин доста ръмжеше. Не искам да вляза в обора тази вечер. Но вие си решавате. Кой иска да влезе пръв? Само не винете мен, ако ви глътне цели или ви изпепели до въглен само с ужасяващия си поглед. Ваша работа. Е, хайде! Кой ще е пръв? Някое от вас, джуджета?