Клайв Луис - Последната битка

— Целуни ме, Джуъл — каза той, — защото това без съмнение е нашата последна нощ на този свят. И ако някога съм бил несправедлив към теб по някакъв повод, значителен или маловажен, моля те да ми простиш сега.

— Скъпи, кралю — отвърна еднорогът, — почти ми се иска да бяхте ме наскърбили, за да мога да ви простя. Сбогом. Много радости сме преживели заедно. Ако Аслан ме остави да избирам, няма да избера живот, различен от този досега, нито пък смърт, различна от тази, към която се отправяме.

После събудиха Остроглед, който спеше с глава под крилото (и изглеждаше, сякаш изобщо няма глава), и пропълзяха напред към обора. Оставиха Пъзъл (отнесоха се мило с него, защото вече никой не му се сърдеше), като му казаха да не мърда, докато не се появи някой да го поведе. Останалите заеха позиции в края на обора.

Лагерният огън беше запален отскоро и тъкмо се разгаряше. Бе само на около метър-два от тях, а огромната тълпа нарнийци се бе струпала от другата му страна. Така Тириан отначало не можа да ги види много добре, макар че виждаше десетки очи, светещи от отражението на огъня, както сте забелязвали да светят очите на заек или котка на фаровете на кола. Тъкмо когато Тириан зае мястото си, гонгът спря да бие и някъде отляво се появиха три фигури. Едната бе на Ришда Таркаан, калорменския капитан. Другата беше на маймуната. Държеше се с една лапа за ръката на Таркаан и не спираше да квичи и да мрънка:

— Не бързайте толкова, вървете по-бавно, хич не ми е добре. О, горката ми глава! Тези среднощни срещи ми идват много. Маймуните не могат да будуват нощем. Не е като да съм плъх или прилеп… о, горката ми главичка.

От другата страна на маймуната много леко и наперено пристъпяше Рижия. Котаракът бе вирнал опашката си право нагоре. Отправяха се към огъня и бяха така близо до Тириан, че ако бяха погледнали в правилната посока, щяха веднага да го забележат. За щастие не го сториха. Но Тириан чу Ришда да прошепва на Рижия:

— А сега, котарако, върви на поста си. Гледай добре да изиграеш ролята си.

— Мяу, мяу! Разчитай на мен! — отговори Рижия.

После се отдалечи и седна на първия ред при събралите се животни, сред публиката, така да се каже.

И наистина се оказа, че всичко това доста напомняше театър. Тълпата нарнийци беше като публиката по седалките; малкото затревено пространство точно пред обора, където гореше огънят и където заставаха маймуната и капитанът, за да говорят на тълпата, беше като сцена; самият обор приличаше на декор в дъното на сцената, а Тириан и приятелите му — на хора, надничащи иззад кулисите. Мястото им беше прекрасно. Ако някой от тях пристъпеше напред към светлината на огъня, всички погледи щяха мигновено да се приковат в него. От друга страна, докато стояха неподвижни в сянката на стената на обора, шансът да бъдат забелязани беше сто към едно.

Ришда Таркаан завлече маймуната близо до огъня. Двамата се обърнаха с лице към тълпата, а това, естествено, означаваше, че са с гръб към Тириан и приятелите му.

— Давай, маймуно! — каза Ришда Таркаан тихо. — Кажи думите, сложени в устата ти от по-мъдри умове. И дръж главата си изправена.

Докато говореше, той ръгна или ритна лекичко маймуната с върха на пръстите на крака си.

— Остави ме на мира вече — промърмори Шифт. Но се поизправи и заговори по-високо:

— Слушайте, всички. Ужасно нещо е станало. Голяма злина. Най-голямата, причинявана някога на Нарния. И Аслан…

— Ташлан, глупачке! — прошепна Ришда Таркаан.

— Ташлан, искам да кажа, естествено — поправи се маймуната, — е много ядосан заради това.

Последва ужасяваща тишина, докато животните чакаха да чуят новата неприятност, която им се готвеше. Малката групичка зад обора също затаи дъх. Какво, за бога, се задаваше пък сега?

— Да — продължи маймуната. — В същия този момент, когато самият Ташлан е сред нас — там, в обора зад мен — едно проклето животно е решило да направи онова, което бихте си помислили, че никой няма да посмее да стори, дори и Той да е на хиляди километри оттук. То се е облякло в лъвска кожа и се разхожда из тези гори, представяйки се за Аслан.

За миг Джил се зачуди дали Шифт не е полудяла. Да не би да иска да разкрие истината?

От тълпата животни се разнесе ужасен и гневен рев.

— Гррр! — ръмжаха те. — Кое е то? Къде е? Само да дойде насам да ми опита зъбите!

— Снощи са го видели — изкрещя маймуната, — но се е измъкнало. Магаре е! Просто, нещастно магаре! Ако някой от вас види това магаре…

— Гррр! — изръмжаха животните. — Да, да. По-добре да стои настрани от нас.