Клайв Луис - Последната битка

Трябваше да уточнят въпроса дали отново да се върнат на хълма с обора тази нощ, да покажат Пъзъл на нарнийците и да се опитат да им обяснят как са били измамени, или пък да се промъкнат на изток, за да пресрещнат подкрепленията, които кентавърът Рунуит водеше от Каир Паравел, след което да се върнат и с пълни сили да се изправят срещу маймуната и калорменците. На Тириан много му се искаше да следва първия план — не можеше да понася мисълта, че ще остави маймуната да тормози поданиците му миг повече, отколкото се налага. От друга страна, начинът, по който джуджетата се бяха държали снощи, беше предупреждение. Очевидно беше, че човек не можеше да бъде сигурен как щяха да приемат новината останалите дори ако им покажеше Пъзъл. Не биваше да забравят и калорменските войници. Според Погин те бяха около тридесет. Тириан бе убеден, че ако всички нарнийци минеха на негова страна, той, Джуъл, децата и Погин (от Пъзъл едва ли можеше да се очаква кой знае какво) щяха да имат доста голям шанс да ги победят. Ами ако половината нарнийци (включително всички джуджета) просто останат да седят и гледат отстрани? Рискът бе прекалено голям. А не биваше да забравят и облакоподобната фигура на Таш. Какво би могъл да стори той?

И както Погин отбеляза, нямаше нищо лошо в това да оставят маймуната ден-два да се оправя със собствените си проблеми. Вече нямаше да има Пъзъл, когото да извежда и показва. Трудно им бе да си представят какво обяснение щяха да измислят тя и Рижия. Ако животните държаха нощ след нощ да виждат Аслан, а Аслан не се появяваше, със сигурност и най-простоватите щяха да заподозрат нещо.

Накрая всички се съгласиха, че е най-добре да тръгнат и да се опитат да пресрещнат Рунуит.

Невероятно беше колко се развеселиха всички, щом взеха това решение. Честно казано, не мисля, че беше така, защото някой от тях се страхуваше от битка (освен може би Джил и Юстас). Но смея да кажа, че всеки дълбоко в себе си много се радваше, че засега няма да се приближава до онова ужасно птицеглаво същество, което сега (видимо или невидимо) витаеше около хълма с обора. Както и да е, човек винаги се чувства по-сигурен, когато вземе решение.

Тириан каза, че ще бъде по-добре да махнат маскировката, тъй като не искаха да бъдат сбъркани с калорменци и може би нападнати от верните нарнийци, които можеха да срещнат. Джуджето забърка отвратителна на вид смеска от пепел от огнището и мас от една делва (използваха я за търкане на мечове и върхове на копия). После си свалиха калорменските брони и слязоха до поточето. Отвратителната смеска се пенеше точно като мек сапун. Тириан и двете деца, коленичили край водата, търкаха вратовете си, пуфтяха и пръхтяха, като се плискаха, за да отмият пяната. Гледката беше приятна и някак уютна. Върнаха се при кулата със зачервени и светнали лица. Изглеждаха като хора, хубаво измили се преди забава. Въоръжиха се отново, вече съвсем по нарнийски, с прави мечове и триъгълни щитове.

— Най-сетне — възкликна Тириан. — Така е доста по-добре. Отново се чувствам истински човек.

Пъзъл упорито ги молеше да свалят лъвската кожа от него. Каза им, че ужасно му е горещо. Кожата, събрана на гърба му, бе много неудобна, пък и изглеждаше толкова нелепо с нея. Отвърнаха му, че ще трябва да я поноси още малко, защото все още искаха да го покажат в този вид на останалите животни, въпреки че бяха решили най-напред да се срещнат с Рунуит.

Не си струваше да прибират остатъците от заешкото и гълъбовото месо, но си взеха бисквити за из път. После Тириан заключи вратата на кулата и така приключи пребиваването им там.

Минаваше два часа следобед, когато потеглиха. Това бе първият наистина топъл ден през тази пролет. Младите листенца сякаш бяха порасли доста от вчера, кокичетата вече бяха прецъфтели, но видяха няколко иглики. Слънчевите лъчи грееха косо сред дърветата, птичките пееха и непрестанно се чуваше бълбукането на течаща вода (макар че рядко я виждаха). Трудно беше да мислят за ужасяващи неща като Таш. Децата усещаха, че това най-сетне е истинската Нарния. Дори и на Тириан му поолекна на сърцето, докато ги водеше и си тананикаше стара нарнийска маршова песен с припева:

След краля вървяха Юстас и Погин джуджето. Погин казваше на Юстас имената на всички нарнийски дървета, птици и растения, които момчето не знаеше. От време на време Юстас на свой ред му съобщаваше имената на някои английски растения.