Клайв Луис - Последната битка

Докато яденето се готвеше (което им се стори твърде дълго, особено като замирисваше все по-вкусно и по-вкусно), кралят намери пълно снаряжение за джудже за Погин — ризница, шлем, щит, меч, ножница и кама. После провери меча на Юстас и откри, че момчето го бе прибрало целия изцапан с кръвта на калорменеца. Бе посмъмрен за това и принуден да го изчисти и лъсне.

През цялото време Джил сновеше насам-натам, като ту бъркаше гозбата, ту хвърляше завистливи погледи към магарето и еднорога, които доволно си пасяха. Колко пъти й се прииска да яде трева тази сутрин!

Но когато яденето бе готово, всички се съгласиха, че си е струвало чакането и никой не отказа втора порция. След като се бяха наяли до пръсване, тримата човеци и джуджето седнаха на прага, чифтокопитните легнаха с лица към тях, а Погин си запали лулата с разрешението на Джил и Тириан.

Кралят започна:

— А сега, приятелю Погин, май ти имаш повече новини за врага от нас. Разкажи ни всичко, което знаеш. Първо, какво разправят те за моето бягство?

— Историята им е по-хитра, кралю, от всяка измислена досега — отвърна Погин. — Котаракът, Рижия, я разказа и най-вероятно той е авторът. Рижия, кралю (о, той е най-хитрият котак на земята), каза, че се разхождал край дървото, на което онези злодеи завързали Ваше величество. Каза, че (с ваше позволение) сте виели, ругаели и проклинали Аслан. „Бяха думи, които не бих искал да повтарям“, буквално каза той, а изглеждаше толкова благоприличен и пристоен, нали знаете, както се държат котките, когато решат. И тогава, разказваше Рижия, самият Аслан внезапно се появил сред гръм и блясък и погълнал Ваше величество на една хапка. Всички животни потрепериха, когато чуха тази история, а някои дори припаднаха моментално. И, естествено, маймуната я подкрепи. „Ето, каза тя, виждате ли какво прави Аслан с онези, които не го уважават. Нека това да ви е за урок на всички.“ Нещастните същества завиха, заскимтяха и се замолиха, че ще им е за урок, да, да. Така че накрая бягството на Ваше величество не ги накара да се замислят дали още имате верни приятели, които са ви помогнали, а само ги наплаши повече и съвсем ги подчини на маймуната.

— Каква дяволска манипулация! — възкликна Тириан. — Значи този, Рижия, е приближен на маймуната и се вслушва в съветите й.

— Въпросът вече стои другояче, кралю. Дали маймуната не се вслушва в съветите на котарака — отвърна джуджето. — Тя е започнала да пие, нали разбирате. Според мен планът вече се изпълнява по-скоро от Рижия и Ришда, калорменския капитан. И смятам, че някои от приказките, изпуснати от Рижия сред джуджетата, са в голяма степен виновни за отвратителното им отношение към вас. Ще ви кажа защо. Онази вечер, след като бе приключила поредната ужасна среднощна среща, аз си бях тръгнал към вкъщи, когато се сетих, че съм си забравил лулата. Беше много хубава, стара любимка, та се върнах да я потърся. Но още преди да стигна до мястото, където седях (беше тъмно като в рог), чух гласа на котарака да казва „Мяу“, а един калорменски глас му отвърна: „Тук съм… говори тихичко.“ Застинах на място. Бяха двамата, Рижия и Ришда Таркаан, както го наричат.

— Благородни Таркаан — каза котаракът с копринения си глас, — просто исках да разбера какво точно имахме предвид двамата днес, когато казахме, че Аслан не означава нищо повече от Таш.

— Без съмнение, най-премъдър котарако — отговори му другият, — ти си разбрал какво искам да кажа.

— Искаш да кажеш — прошепна Рижия, — че нито единият, нито другият съществуват в действителност.

— Всички просветени знаят това — отговори Таркаан.

— Значи можем да се разберем — измърка котаракът. — И ти ли като мен намираш маймуната за голяма досадница?

— Глупаво, ненаситно същество — отвърна другият, — но трябва да я използваме засега. Ти и аз трябва да подготвяме всичко тайно и да манипулираме маймуната да върши онова, което искаме.

— А и ще бъде по-добре, ако посветим в намеренията си някои от по-напредничавите нарнийци. Един по един, щом сме сигурни, че са подходящи. Нали така? — намеси се Рижия. — Защото животните, които наистина вярват в Аслан, могат да се обърнат срещу нас всеки момент и ще го направят, ако с глупостта си маймуната разкрие тайната му. Но онези, които не се интересуват нито от Таш, нито от Аслан, а гледат само собствената си печалба и награди, каквито Тисрок може би ще раздаде, когато Нарния стане калорменска провинция, няма да ни подведат.

— Прекрасни котарако — каза капитанът, — много внимателно ги избирай.