Клайв Луис - Последната битка

От ъгълчето на устата му стърчеше тревица, тъй като кротко си бе скубвал, докато го водеха. И мърмореше:

— Не съм аз виновен. Не съм умен. Никога не съм твърдял, че съм.

Около секунда джуджетата зяпаха Пъзъл с широко отворени усти.

В следващия миг единият от войниците рязко изкрещя:

— Да не сте луд, Господарю мой? Какво правите с робите?

Другият се обади:

— Кой всъщност сте вие?

Нито едно от копията вече не бе вдигнато за поздрав — и двете бяха свалени и готови за битка.

— Кажи паролата! — каза старшият войник.

— Ето я моята парола — извика кралят и извади меча си. — Светлината изгрява, лъжата е победена . А сега, отбранявай се, злодей, защото аз съм Тириан Нарнийски.

После се метна като светкавица към старшия войник. Юстас, който бе извадил меча си още щом видя краля да вади своя, се втурна към другия. Лицето му бе смъртнобледо, но не трябва да го виним за това. А и късметът не му изневери, както обикновено се случва с новаците. Забрави всичко, на което Тириан се бе опитал да го научи този следобед. Започна да размахва меча си лудешки (дори не мога да твърдя, че очите му не са били затворени) и внезапно откри за своя огромна изненада, че калорменецът лежи мъртъв в краката му. Макар че изпита огромно облекчение, в момента беше много стреснат. Битката на краля продължи още секунда-две и след като и той уби своя враг, извика на Юстас:

— Внимавай за другите двама.

Но джуджетата се бяха справили с другите калорменци. Не бе останал нито един враг.

— Добър удар, Юстас! — извика Тириан и го потупа по гърба. — А сега, джуджета, свободни сте! Утре ще ви поведа всички да освободим Нарния. Три пъти ура за Аслан!

Но реакцията на джуджетата беше направо отчайваща. Чуха се няколко слаби гласчета (около пет), които замлъкнаха моментално, а други изръмжаха мрачно. Повечето изобщо не си отвориха устата.

— Ама не разбират ли? — попита Джил нетърпеливо. — Какво ви става, джуджета? Не чувате ли думите на краля? Всичко свърши. Маймуната вече няма да управлява Нарния. Всеки може да се върне към обичайните си занимания. Пак ще можете да се забавлявате. Не се ли радвате?

След пауза от около минута едно не особено привлекателно джудже с коса и брада, черни като катран, каза:

— А ти коя си, госпожице?

— Аз съм Джил — отвърна тя. — Същата Джил, която спаси крал Рилиан от магията, а това е Юстас, с когото заедно го сторихме. Върнахме се от един друг свят след стотици години. Аслан ни изпрати.

Джуджетата се спогледнаха, подигравателно ухилени.

— Е — каза черното джудже (наричаха го Грифъл), — не знам за вас, момчета, но на мен ми се струва, че съм се наслушал на повече приказки за Аслан, отколкото са ми нужни до края на живота.

— Така е, така е — изръмжаха останалите джуджета. — Всичко е измама, всичко е проклета измама.

— Какво искате да кажете? — попита Тириан.

Докато се биеше, не пребледня, но сега побеля като платно. Бе очаквал този момент да бъде прекрасен, а се оказваше, че повече прилича на лош сън.

— Да не си мислите, че сме нещо мръднали, а? — попита Грифъл — Веднъж ни подлъгаха, а сега, само минута по-късно, очаквате пак да се оставим да бъдем измамени. Не ни трябват повече истории за Аслан, ясно ли е! Вижте го! Старо дългоухо магаре!

— Ама вие наистина ме ядосвате — каза Тириан. — Кой от нас каза, че това тук е Аслан? Това е имитацията на истинския Аслан, дело на маймуната. Не разбирате ли?

— И предполагам, че твоята имитация е по-добра! — тросна се Грифъл. — Не, благодаря. Веднъж ни заблудиха, втори път няма да се оставим.

— Не е имитация — ядосано отвърна Тириан. — Аз служа на истинския Аслан.

— Къде е той? Кой е той? Покажи ни го! — обадиха се няколко гласа на джуджета.

— Да не мислите, че си го държа в джоба, глупци? — попита Тириан. — Кой съм аз, та да мога да призовавам Аслан да се появява, когато пожелая? Той не е питомен лъв.

В мига, когато тези думи излязоха от устата му, Тириан осъзна, че ходът му е погрешен. Джуджетата веднага започнаха да припяват подигравателно:

— … не е питомен лъв, не е питомен лъв…

— Същото ни го разправяха и другите — обади се едно от тях.

— Да не би да искате да кажете, че не вярвате в истинския Аслан? — попита Джил. — Та аз съм го виждала. И той изпрати двама ни тук от друг свят.

— Аха! — каза Грифъл с широка усмивка. — Да, ама само ти така казваш. Добре са те научили. Пееш си урока, нали?

— Грубиян! — извика Тириан. — Как смееш да обвиняваш една дама в лицето, че лъже?