Клайв Луис - Последната битка

— Боже мили! — възкликна Юстас. — Потресен съм. Много ти бях ядосан преди малко и продължавам да мисля, че беше подло от твоя страна да се измъкнеш без нас. Но трябва да призная… ами, искам да кажа… ами ти направи нещо разкошно. Ако беше момче, щяхте да го посветите в рицарство, нали, кралю?

— Ако беше момче — отвърна Тириан, — щеше да бъде наложено с камшици за неподчинение.

В тъмното никой не видя дали кралят каза това намръщен или усмихнат. В следващия миг се чу шум от търкане на метал.

— Какво правите, кралю? — остро попита Джуъл.

— Вадя меча си, за да отсека главата на проклетото магаре — отговори Тириан с ужасяващ глас. — Дръпни се, момиче.

— О, недейте! Моля ви, недейте! — замоли се Джил. — Наистина не бива. Вината не е негова. Маймуната е на дъното на всичко. То просто… не е много умно. Много съжалява. И е добро магаре. Казва се Пъзъл. И съм обгърнала врата му с ръце.

— Джил — каза Тириан, — ти си най-смелата и от всичките ми поданици познаваш гората най-добре, но си и най-дръзката, и най-непокорната. Е, нека магарето живее. Какво ще кажеш за свое оправдание, магаре?

— Аз ли, кралю! — чу се гласът на Пъзъл. — Ами със сигурност много съжалявам, ако съм сторил нещо лошо. Маймуната каза, че Аслан искал да се облека така. И мислех, че Шифт знае по-добре от мен. Аз не съм умен като нея. Правех само онова, което ми казваха. Никак не ми беше забавно да живея в този обор. Дори нямам представа какво е ставало отвън. Шифт изобщо не ме пускаше да излизам освен за минута-две нощем. Понякога се случваше да забравят да ми дадат дори вода по цял ден.

— Кралю — намеси се Джуъл, — тези джуджета се приближават все повече. Искаме ли да се срещнем с тях?

Тириан се замисли за миг и после внезапно се засмя гръмогласно. После каза, този път не шепнешком:

— В името на Лъва — възкликна той, — къде ми е умът?! Да се срещнем с тях? Естествено, че ще се срещнем. Вече можем да се срещнем с всеки. Нали можем да им покажем това магаре. Нека видят онова, от което се страхуваха и на което се кланяха. Можем да им кажем истината за злия заговор на маймуната. Тайната й е разкрита. Нещата се обърнаха. Утре ще обесим маймуната на най-високото дърво в Нарния. Край на шепота, на дебненето и маскировките. Къде са тези прями джуджета? Носим им добри новини.

Когато шепнеш часове наред, само звукът на нечий висок глас ти въздейства невероятно ободряващо. Всички започнаха да говорят и да се смеят, дори Пъзъл вдигна глава и силно изрева „Иии-ааа-иии-ааа“ — нещо, което маймуната му бе забранявала да прави.

После тръгнаха по посока на барабаненето. То постепенно се усилваше и скоро видяха светлина от фенери. Излязоха на един от онези неравни пътища (в Англия едва ли бихме ги наричали пътища), които минаваха през Гората с фенера. Видяха тридесетина джуджета, енергично маршируващи напред. Всички носеха малките си лопатки и кирки на рамо. Двама въоръжени калорменци водеха колоната и още двама вървяха отзад.

— Стойте! — викна Тириан с гръмовен глас и излезе на пътя. — Спрете, войници! Накъде сте повели тези нарнийски джуджета и по чия заповед?

Щом двамата калорменски войници, вървящи в началото на колоната, зърнаха онова, което помислиха за великия вожд Таркаан с двама въоръжени пажове, спряха и вдигнаха копията си за поздрав.

— О, Господарю мой — каза единият от тях, — водим тези малки хора към Калормен да работят в мините на Тисрок, жив и здрав да е вовеки!

— В името на великия бог Таш, та те са много покорни! — възкликна Тириан. Обърна се внезапно към самите джуджета. Почти всяко шесто носеше фенер и на тази блещукаща светлина той видя брадатите им лица, които го гледаха мрачно и напрегнато. — Да не би Тисрок да е водил голяма битка, джуджета, и да е покорил вашата земя, че тъй търпеливо сте тръгнали към смъртта си в солниците на Пуграхан? — попита той.

Двамата войници го изгледаха свирепо и изненадано, но всички джуджета отвърнаха:

— Заповед на Аслан, заповед на Аслан. Той ни продаде. Какво можем да сторим против неговата воля?

— Тисрок, как ли пък не! — допълни едно джудже и се изплю. — Само да ми падне!

— Млъкнете, кучета! — изкрещя старшият войник.

— Вижте! — каза Тириан, като дръпна Пъзъл напред към светлината. — Всичко е лъжа. Аслан изобщо не се е връщал в Нарния. Маймуната ви е измамила. Ето какво е вадела всяка нощ от обора и ви го е показвала. Вижте!

Това, което джуджетата видяха сега отблизо, без съмнение бе предостатъчно да ги накара да се чудят как изобщо са се оставили да ги излъжат. Лъвската кожа вече се бе доста поизцапала и раздърпала по време на затворничеството на Пъзъл в обора, а пътуването през тъмната гора я бе изкривило на една страна. По-голямата й част се бе събрала върху едното му рамо. Главата, освен че бе изтикана встрани, някак се бе издърпала доста назад и всички виждаха глуповатото и мило магарешко лице, загледано в тях изотдолу.