Клайв Луис - Последната битка

— Странно изглежда, кралю — каза Юстас.

— Да, момко — отвърна Тириан. — Не е изкована от нарнийско джудже. Това е калорменска ризница, чуждоземна броня. Винаги съм държал по няколко снаряжения подръка, защото никога не съм имал представа кога на мен или на приятелите ми ще се наложи да се разхождаме незабелязани из страната на Тисрок. Вижте и тази каменна бутилка. В нея има сок, който, щом втрием в лицата и ръцете си, ще ни направи мургави като калорменците.

— Ура! — извика Джил. — Маскировка! Обожавам да се маскирам.

Тириан им показа как да изсипят по малко течност на дланите си и добре да я втрият в лицата и вратовете си до самите рамене, а после и по ръцете си до лактите. Той направи същото.

— След като това засъхне — каза Тириан, — можем да се мием с вода, без цветът да се промени. Само масло и пепел могат да ни направят отново нарнийци. А сега, мила Джил, да видим как ти стои тази ризница. Малко е дълга, но не толкова, колкото се опасявах. Без съмнение е принадлежала на паж от свитата на някой от рода на Таркааните.

След ризниците си сложиха и калорменски шлемове — малки, кръгли и прилепващи плътно към главата, с тънък шип на върха. След това Тириан извади големи топове бял плат от сандъка и ги омота около шлемовете — така заприличаха на тюрбани, но металните шипове продължаваха да стърчат в средата. Той и Юстас се въоръжиха с калорменски ятагани и малки кръгли щитове. Не намериха достатъчно лек меч за Джил, но й дадоха дълъг, прав ловен нож, който при нужда би свършил работа вместо меч.

— Сръчна ли си с лък, девойко? — попита Тириан.

— Не бих казала — отвърна Джил и се изчерви. — Скруб си го бива.

— Не й вярвайте, кралю — каза Юстас. — И двамата тренираме стрелба с лък, откакто се върнахме от Нарния последния път, и тя вече се справя не по-зле от мен. Макар че и двамата не сме кой знае колко добри.

Тириан даде на Джил лък и колчан със стрели.

Следващата им работа бе да запалят огън, защото вътре в кулата се чувстваха по-скоро като в пещера, отколкото между четири стени — побиваха ги тръпки. Но те се сгряха, докато събираха дърва — слънцето се бе извисило до най-високата си точка. А когато пламъците забушуваха в комина, кулата придоби по-радостен вид. Въпреки това вечерята им бе доста мрачна. Най-доброто, което можаха да измислят, бе да счукат малко от твърдите бисквити, които откриха в един от сандъците, и да ги залеят с вряла вода със сол, за да си направят нещо като каша. А и за пиене нямаше нищо освен вода.

— Как ми се иска да бяхме донесли пакет чай — каза Джил.

— Или кутия какао — допълни Юстас.

— В тези кули не би било излишно да се намира и по четвърт буре хубаво вино — отбеляза Тириан.

След около четири часа Тириан се опъна на една от кушетките да подремне. Двете деца вече спяха — бе ги накарал да си легнат преди него, защото щеше да им се наложи да останат будни почти цялата нощ, а знаеше, че на тяхната възраст не можеха да издържат без сън. Доста ги беше изморил.

Най-напред потренира стрелба с лък с Джил и откри, че макар и далеч от нарнийските стандарти, тя не е толкова зле. Дори успя да застреля един заек (не Говорещ заек, естествено; в Западна Нарния се срещат доста от обикновените), който вече бе одран, почистен и увесен на стената. Откри също така, че и двете деца разбират немалко от тази неприятна и смрадлива работа. Научили се бяха по време на голямото си пътешествие през Страната на великаните, в дните на принц Рилиан.

После се опита да научи Юстас са използва меча и щита си. Момчето знаеше доста за боя с меч от предишните си приключения, но можеше да борави само с прав нарнийски меч. Никога не бе хващал извит калорменски ятаган и му бе трудно, защото повечето от ударите са доста различни и някои от навиците, придобити с дълъг меч, сега трябваше да бъдат забравени. Но Тириан разбра, че Юстас има точно око и бързо се изправя на крака.

Изненада се от силата и на двете деца. Всъщност и двамата изглеждаха вече много по-укрепнали, пораснали и някак по-сериозни, отколкото, като ги бе видял за първи път преди няколко часа. Това е едно от благотворните въздействия на нарнийския въздух върху посетители от нашия свят.

Тримата бяха единодушни по въпроса, че първата им работа трябва да бъде да се върнат на хълма с обора и да се опитат да спасят еднорога Джуъл. След това, ако успееха, можеха да се опитат да се измъкнат на изток, за да пресрещнат малката армия, която кентавърът Рунуит щеше да доведе от Каир Паравел.