Питър Строб - Джулия

Джулия разбра, че можеше да говори с Лили само с най-равнодушен тон. Лили сякаш принадлежеше към друга ера.

— Добър ден, Лили. Как съм ли? Не знам нищо. Чувствам се между два свята. Много странно. Случиха се куп неща. Знам как мисис Флъд е била убита. Оливия щеше да направи същото и с мен. Предполагам, че това за нея е една хубава шега.

— Скъпа, ако искате да кажете…

— Че Оливия се опита да ме убие? Точно така. Следващия път ще бъде по-сериозно. Какво бихте направили, ако животът ви беше в опасност?

— Щях да отида при Магнус — отговори просто Лили.

— Вие сигурно, но аз не мога. Другия път може би Магнус ще бъде този, който ще се опита да ме смачка. Следователно, не бих могла да отида при него, нали?

В последвалата тишина тя усети, че Лили едва се сдържа.

— Зная, че сте съсипана, скъпа — започна Лили. — Но вие трябва да разберете, че ви липсва реализъм до такава степен, че е почти абсурдно. Магнус ви обича, Джулия. Магнус иска да му бъдете жена. Той иска да възстанови вашия брак. Ние — Магнус и аз — вчера идвахме да ви видим, точно след като обядвахме. Съжалявам, че не бяхте там. Щяхте да видите колко трогателно е нещастието му.

— Вкъщи си бях. Спях. Взех две приспивателни. Оливия току-що ми бе оставила съобщение. Ще ми повярвате ли, Лили? И снощи се опита да го приложи на практика — примами ме навън и буквално ме хвърли под една кола. Щяха да ме прегазят. Бях като хипнотизирана. Това е направила и с мисис Флъд. Ще наречете ли това „катастрофа“, Лили?

— Питали ли сте се някога, защо именно на вас се случва всичко това? Защо вие?

— Не сте глупава, Лили. Наистина, само това ми остава да открия.

— Направили сте и сте изтърпели много неща, скъпа. Преди колко време излязохте от болницата?

— Не знам — каза Джулия, като почувства, че леко започва да губи контрол над престореното си безразличие. — Какво значение има това? Един месец може би.

— Мисля, че от по-скоро. Слушайте, скъпа Джулия. Вие наистина преживяхте ужасни дни. Не смятате ли, че заслужавате да си починете известно време? Не казвайте нищо засега, но помислете върху това. Както сте съвсем сама в тази къща, би могло да ви се случи нещо или пък вие да си навредите по един или друг начин, без никой да разбере. За тези неща искахме да ви говорим с Магнус вчера следобед. Искахме да ви помолим да се настаните при мен за известно време.

— Вие и Магнус! Вие и Магнус мислехте, вие и Магнус решихте, вие и Магнус това и онова! Значи, страх ви е да не си навредя. Какво искате да кажете с това, Лили?

— Нищо, скъпа, искахме само…

— Искам да запомните добре едно нещо, Лили. Точно преди да ми се обадите, си помислих, че бих искала да се върна в Съединените щати. Тук повече нищо не ме задържа, освен може би Марк Бъркли. Искам да се разделя с Магнус. Той ми се струва невероятно чужд. Ако преживея тази обсада, ще поискам развод. Това е. Какво ще кажете, Лили?

— Бих казала, че това е катастрофа. Психологическо бедствие. Вие настоявате, че Магнус е отговорен за това, което се е случило, и не трябва да ви се позволява да мислите така.

— Виждам — каза Джулия ледено. — Искате отново да ме видите в болницата.

— Искам само едно нещо, скъпа, и то е да размислите — проплака Лили. — Колко часа на нощ спите? Какво ядете? Способна ли сте да се грижите за себе си? Но защо, защо, защо си представяте, че тази Оливия иска да ви убие? Вас… между всички хора, които би могла да избере?

Джулия слушаше с отворена уста и почти очакваше Лили да й отговори.

— Всичко това не води до никъде — заключи Лили. — Умолявам ви, помислете върху възможността да се настаните в стаята ми за гости. Все пак няма да се върнете толкова объркана в онази страна и да напуснете добрата, стара Англия и Магнус! Вие имате нужда от Магнус. Имате нужда от неговата помощ, Джулия. Слушайте, никой от нас няма да бъде щастлив, никой от нас няма да стане отново този, който беше, ако не признаем някои основни факти. Истината за Кейт…

— Вие не знаете истината за Кейт! Вие не знаете истината за Магнус! — изкрещя Джулия в слушалката и затвори.

Лили се обади пак след няколко секунди.

— Джулия, вие винаги проявявате голям героизъм и аз дълбоко ви уважавам, но все пак сте малко своенравна, скъпа. Вие ли ми затворихте под носа?

— Оставете, Лили — каза Джулия. — Не се притеснявайте за мен. Аз вече не живея във вашия свят. Аз живея в нейния. Попитайте мис Пинър.

— Препоръчвам ти да вземеш мерки, без да губиш нито миг — казваше Лили на Магнус пет минути по-късно. Телефонният звън го бе изтръгнал от съня. — Тя иска да се разведете. И спомена, че има намерение да се върне в Америка.