Питър Строб - Джулия

— Не мога да замина. Всичко, което ме интересува, се намира тук.

— Кажете ми, Джулия, пили ли сте?

— Не много. Защо? Това е без значение. Магнус също пие.

— Искам да дойдете да живеете тук, Джулия.

— Наистина е смешно. Всички искат да ида да живея при тях. Аз решително съм много популярна във фамилията Лофтинг. Страхотно е, колко обичана се чувствам!

— Спите ли поне?

— Вече нямам нужда от сън. Прекалено съм възбудена, за да спя. Е, мисля, че все пак спя по два-три часа на нощ. Сънувах такива странни сънища, направо да се побъркаш. Не преставам да сънувам онова момиченце, което видях в Холанд Парк. Символизира Кейт, без съмнение. Тя изглежда напълно лишена от добродетели.

— Джулия, вината не бива да…

— Не се чувствам виновна. Оставям това на брат ви. — Като каза това, Джулия затвори.

Загрижена, Лили отиде да напълни лейката, която държеше в ръка, в малката си, но функционална кухня. Излезе на терасата и започна да полива цветята, които вече страдаха от топлите и сухи дни на този дълъг месец — малко прекалено топъл за лондонското лято. Но времето неминуемо ще се промени — каза си тя. Най-ясния спомен, който Лили имаше за такъв дълъг период на хубаво време беше от преди повече от двадесет години. Тя си спомняше онова лято, защото през същата година Магнус купи къщата на Гайтън Роуд. Беше по-слаб тогава и й каза, че обича да ходи на поляните в Хемпстед, където сваляше ризата си. Един ден го срещна на Гайтън Роуд и се разходи с него по поляните. В една тревиста долчинка Магнус направо легна гол и заспа на слънцето. Той и се стори огромен и тържествен, със силното си розово тяло и хубавата си едра глава в зелената блестяща трева. Лили го гледа в продължение на цял час, като установи с възхищение, че дори и в съня си Магнус изглеждаше по-силен, по-властен от другите мъже. Разбира се, той беше жесток, но не към нея. „Магним“ — каза тя като погали една от гъстите му вежди — това беше името му на тайния им език. Тя се радваше, че той бе имал жени, но и че изглежда бе неспособен да се ожени. Тогава Лили мислеше, че повечето жени не смееха да пожелаят да се омъжат за Магнус.

Когато Джулия се появи на сцената, това й причини голям шок. Тази млада, невинна и лъчезарна жена, за която въздържанието изглеждаше абсурдно при такова цветущо здраве, беше точно типът момиче, каквито Магнус съблазняваше. Но със сигурност не беше тези жени, за които той би трябвало разумно да се ожени. Лили веднага си беше представяла, че ако някога Магнус се ожени, щеше да избере по-възрастна от него жена. „Това е заради очите и а ла Бърн-Джоунс“, беше подхвърлил Марк — бедният Марк така завиждаше, че би пожелал която и да е жена, принадлежала на Магнус, хубава или грозна. Когато разбра за огромното състояние на Джулия, Лили намери брака определено по-разбираем.

Но трябваше да минат доста години, за да стане по-безболезнен за нея. В действителност Кейт доведе до това помирение, защото, макар че Магнус в други отношения почти не се беше променил, като баща се беше показал прекрасен, колкото и учудващо да изглеждаше това. Той обичаше Кейт с толкова дълбока любов, че Лили не можеше да не изпитва същото. С времето Джулия и тя станаха приятелки. Фактът, че Джулия винаги бе желала това приятелство, окуражаваше Лили, но истинската промяна настъпи сутринта, когато, пристигайки, видя Джулия да храни бебето, докато четеше не някакво ръководство за детското възпитание, а „Middlemarch“ от Джордж Елиът. Възможно е младостта на Джулия да бе абсурдна и прекалено богата, но тя умееше да избира четивата си. Накрая Лили и даде няколко книги за окултизма — заглавията бяха препоръчани от мистър Кармен и мис Пинър — и с удоволствие констатира, че Джулия ги беше прочела внимателно (като оцени най-много Рохайм и Мирча Елиаде, препоръчани от мистър Кармен, както и книгите на мис Пинър за астралното отражение). Впоследствие Лили имаше основателни причини да бъде признателна на Джулия, въпреки че самата тя не го знаеше — Лили всъщност купи апартамента си на Плейн Три Хаус благодарение на парите, които Магнус й отпусна от общата им сметка с Джулия. Тя също знаеше, без да има нужда да й го казват, че най-скъпите подаръци, които Магнус й правеше, бяха платени с парите на Джулия.

Лили смяташе, че преди всичко Джулия трябва да се върне да живее с Магнус — загубата от покупката на къщата нямаше голямо значение. Те двамата имаха нужда да излекуват раните си. Лили чудесно знаеше, че й се случва да ревнува Магнус по простата причина, че той беше мъж; и да ревнува от Джулия, защото тя бе застанала между тях така, както дори Марк не бе заставал. Все пак в интерес на всички бе те да се помирят. Никога Магнус не е бил по-лош, отколкото през последната седмица. Понякога изглеждаше, че мрази Джулия — при неговата гордост нямаше нужда от свръхестествена помощ за това — в същото време отчаяно желаеше тя да оздравее и да се върне при него.