Питър Строб - Джулия

Настъпи дълга тишина, докато Лили обмисляше ефекта от това, което би могла да каже. Накрая се реши:

— Мисис Флъд е загинала при катастрофа, скъпа. Станало е съвсем близо до тях и шофьорът е избягал. Изглежда е тръгнала да пресича Майл Енд Роуд и колата изчезнала, преди някой да разбере какво е станало. Винаги е по-добре да търсим разумно, рационално обяснение, преди да… се впуснем в някое друго.

— Знам. Но някои неща не могат да се обяснят разумно.

— Но скъпа, колкото и трагичен да е, в този инцидент няма нищо свръхестествено.

— Злото не е разумно, Лили. Знам, че нещо ме мрази — нещо в тази къща. Мисис Флъд също го почувства; повтаряше ми го непрекъснато. Бях на прага да разбера всичко през нощта, когато прочетох историята на Ръдж. Трябваше да извадя всичко наяве, имах толкова идеи… Чувствах цялото това минало около себе си. Миналото е в тази къща. Значи вие не разбирате, че аз съм свързана с тази история? Заради Кейт? И това е ключът за всичко.

— Е добре, що се отнася до този ключ за всичко… — Лили не продължи. Беше обещала на Магнус (те се бяха разбрали, подпомогнати от съветите на лекаря на Джулия) да не я въвлича в разговори на тази тема. За да може Джулия да приеме един ден истината за смъртта на Кейт, трябваше да стигне до там със собствени усилия. И завърши изречението си така:

— Мисля, че тя се намира в подобно на вашето умствено състояние. — Но веднага съжали, че избра тези думи.

— Моето умствено състояние? Благодаря за тази забележка, Лили. Може да се каже, че е много мило от ваша страна.

— Нямах предвид този смисъл, уверявам ви.

— Не мога да повярвам, че вие, вие отказвате да приемете възможността да се случват събития, които излизат извън рамките на обичайното. Най-сетне, Лили, ако мисис Флъд е видяла или чула нещо, това е вид явление, което съответства на вашите разбирания, нали? Вие приемате съществуването на този род проявления?

— Зависи от обстоятелствата, Джулия. Вие знаете, че аз твърдо вярвам в свръхестественото, но…

— А Хедър и Оливия Ръдж? Това не е нещастен случай, Лили. Не е катастрофа. Тези неща не ми се случиха без причина. Може би е нужно някакво съвпадение, което да послужи за детонатор, или пък нещата следват предварително установения план, но през последните дни аз проучих доста добре аферата Ръдж и съм сигурна, че съм на верния път. Открих името на клиниката, където Хедър Ръдж е била затворена — Бредлендс Клиник, и й писах, за да я попитам дали мога да я посетя.

— Как я намерихте?

— В един стар брой на „Таймс“. Моят съсед, Пери Мюлино, ме снабди с читателска карта за отдела за периодични издания на Бритиш Мюзиъм и там прекарах последните три дни в преглеждане на стари вестници. Спомняте ли си, казахте ми, че трябва да си намеря някакво занимание? Е добре, намерих си! Уверявам ви, има моменти, когато почти ги виждам двете или чувствам присъствието им около мен в къщата — чувам музиката, която те са слушали, понякога си мисля, че те току-що са излезли от някоя стая, в която влизам… А, да, казах ли ви за радиаторите? Аз непрекъснато ги спирам, без да съм ги включвала — това го прави някой друг. Мислех, че е Магнус, но в крайна сметка това вече става само в моята стая и аз закрепих бутона в положение изключено с помощта на лепенка, но радиаторът продължи да работи. Тогава прерязах жиците, но е все така топло. Това е само един малък факт между другите; например петното кръв на синята ми рокля още стои и непрекъснато се увеличава, без да смятаме образа на някаква личност, която непрекъснато виждам с периферното си зрение в огледалата, и водата, която е отвратителна, гнила, като диария, пълна с пари — мирише понякога като шепа стари, мазни американски центове. Вече от една седмица не съм се къпала истински. Има също шумове, а и цялата атмосфера на къщата — тя желае моето присъствие, но не ме обича. Лили, защо купих тази къща? Точно тази къща? Не мислите ли, че имам правото да знам? Затова мисис Флъд бе убита… това е ужасно, това е отвратително, тази интелигентна, възрастна дама бе убита, за да не разбера истината твърде рано! Ще отида да видя Хедър Ръдж и ще се опитам да намеря всички хора, които са познавали Оливия — не преставам да виждам прояви на зло у децата, не просто на лошотия, но наистина на зло, Лили. И зад всичко това се крие Кейт: откакто почина тя носи злото в себе си и аз трябва да изясня това, трябва да видя какво мога да направя, ужасно несправедливо е…

— Джулия — каза Лили, когато словесният поток завърши със серия свръхвъзбудени хълцания. — Джулия, искам да дойдете и да се настаните при мен. Не би трябвало да оставате сама.