Питър Строб - Джулия

— Не… не… — заекна тя.

Момиченцето побутна велосипеда. Птичката веднага се превърна в маса от окървавени пера. Главата й се поклащаше леко към земята.

Джулия вдигна бързо глава и видя момиченцето, което яхваше колелото. Тя не тръгна веднага, а остана за миг неподвижна, седнала разкрачено върху велосипеда и гледаше Джулия с втренчен поглед.

Джулия отвори уста, за да заговори, но видя главата на птичката да лежи в прахта, с отворени очи. Почувства, че й се повдига неудържимо и се обърна, за да повърне.

Когато спазмът премина, момиченцето вече го нямаше. Колелото й минаваше през портала, тя караше бавно и небрежно и скоро изчезна в тълпата.

Джулия направи крачка напред и усети, че коленете й треперят. Въпреки това се застави да затича. Без да я интересува вече Магнус, тя хукна право към къщата си, с отворена уста, разтърсвано тяло и пресечен дъх. Така прекоси голямата тревна площ, разминавайки се на косъм с минувачите, които се отдръпваха, за да й направят място, и пое по пътеката край детската площадка за игра. Устата й беше пресъхнала и сякаш ножове се забиваха в ребрата й.

Тичайки, стигна до ъгъла на Илчестър Плейс и като залиташе се опита да забави крачка. Дробовете я боляха, слепоочията й пулсираха; тя изкачи трите стъпала, водещи към алеята. Къщата не изглеждаше никак гостоприемна. Джулия желаеше едно единствено нещо — да се хвърли на леглото си и да потъне в дълбок сън, за да забрави целия свят. Книгата, която все още държеше в ръката си, сякаш бе утроила тежестта си.

Джулия пристигна пред входната врата и започна да рови в джобовете си. Намери една стара хартиена кърпичка „Клинекс“ — обеца, чиято закопчалка беше счупена, ментов бонбон и две монети. Спомни си, че ключът се намира на дъното на чантата й, а тя беше останала в кухнята. Коленете й се подгънаха и тя се свлече върху пружиниращата трева. Преди очите и да се затворят, тя успя да види смаяното лице на Хейзел Мюлино, която я гледаше през страничния прозорец на къщата на номер 23.

Старата жена се надигна върху тясното си легло; един дълъг правоъгълник бяла лунна светлина се отразяваше върху пода и част от стената. Един лек глас я измъкна бавно от съня като многократно повтори нейното име, сякаш я закачаше. Гласът се чу отново, този път по-далечен, но все още от къщата. Старата жена не искаше да последва гласа — тя устоя, като се хвана за чаршафите. Но знаеше, че не може да издържи дълго време. Гласът беше прясна вода, плътни слоеве синя вода, от която тя имаше нужда. Слабите мускули на ръцете й започнаха да треперят. Знаеше кой беше това. Облиза със сух език зъбите си. В антрето закачливият глас отново я извика по име. Накрая тялото й престана да се бори. Без да го желае, ръцете на старата жена отметнаха одеялото, краката й прекрачиха края на дюшека и стъпиха на земята.

Тя се изправи на несигурните си крака, които знаеха накъде я водят. Съзнанието й сякаш бе изцяло изпълнено с този глас. Краката й намериха обувките с ниски токове и се плъзнаха в тях. Тръгна по коридора и видя отворената врата. Навън, съвсем близо, осветена от жълтата светлина, стоеше нейната посетителка и я викаше.

Старата жена мина по коридора. Познанието я чакаше — познанието и мирът. Ръката й се вдигна, за да вземе пътьом дебелото пардесю от плюш, което висеше на закачалката. Глупава ръка, глупаво пардесю, ненужен жест. Само, за да прикрие нощницата си. Тя покри издадения си корем и закопча единственото копче.

Закачлива, посетителката чакаше търпеливо. Съблазнителна — изключително съблазнителна. Старата жена тропайки изтича до вратата, после излезе в широкото и познато пространство.

Посетителката тръгна, бързо се раздвижи и отстъпвайки й направи знак. Бялата светлина осветяваше нейните коси и обратната страна на ръцете й, които правеха знак. Всичко в нея беше мъгляво и неразличимо. Други гласове достигаха до нея, но тя не обърна глава.

Закачливият глас беше последният звук, който чу.

— Разбрах почти всичко — каза Джулия по телефона. — Бях в леглото и четях книгата, която вие ми подарихте, когато попаднах на пасажа, отнасящ се за Хедър и Оливия Ръдж, осъзнах, че съм на косъм да разбера това, което ми се случи — защото то не беше само въображение, Лили. Всичко това имаше връзка с Кейт и с едно малко момиче, което видях преди да припадна — бях толкова близо и изведнъж почувствах такава енергия. Трябваше да ви се обадя, бях пълна с идеи. Мисис Флъд видя нещо, което се отнася до къщата и до направеното от Магнус на Кейт. Не знам как, но поради това енергията на тази къща се концентрира върху мен. Мисис Флъд знаеше, че е в опасност и каза, че аз също съм в опасност. Това не ви ли убеждава, че не всичко е само плод на въображение от моя страна?