Питър Строб - Джулия

Тя имаше Марк — да, поне имаше Марк. И двамата бяха жертви на Магнус. Думите на Марк обобщаваха лекомислената история на нейната женитба. Тя не знаеше дали плаче за тези пропилени девет години или плаче от облекчение, защото, колкото и малко да бе направил, Марк и бе показал начин да намери изход. Марк, Марк!

Когато пристигна последната група, този път разпръсната, Джулия избърса очите си и, след като се изкачи отново по стълбата, мина през галериите и стигна до вратата. Излезе на светлина и топлина, сред шума от колите, слезе по сивите стълби и пресече улицата, за да тръгне покрай Темза. След миг се спря и се облегна с лакти върху парапета. Загледа се в сивата застояла вода. Върху тинята и чакъла на брега, реката беше изхвърлила няколко водорасли, една велосипедна гума, прегърбена кукла и детско каскетче от плат. Джулия бе сигурна, че скоро ще получи отговор от Хедър Ръдж; тя се чувстваше странно нематериална, сякаш се носеше над калта на реката. Без сама да знае, прие изражението на младото момиче, нарисувано от Бърн-Джоунс.

Това момиче е на път да рухне съвсем, помисли си Лили, и ако това се случи, всичко ще се провали и за нас. Докато изсушаваше ръцете си, Лили се опита да си спомни дали й беше дадено някакво обяснение за присъствието на Марк до Джулия. Беше ли поканен? Имаше ли навика да ходи да я вижда? Първото предположение не бе толкова катастрофално като второто, но съвсем малко. На всяка цена трябваше да говори разумно с Джулия, да се опита да я изтръгне от нейното диво и неразумно поведение. Джулия със сигурност бе напуснала твърде рано болницата. Но Магнус можеше да сложи в ред това. Тя имаше фикс-идея за отвратителната афера Ръдж, за която Лили пазеше смътен спомен. Вестниците говореха за това в продължение на седмици и вече мина много време оттогава — в действителност, да, беше се случило през лятото, когато Магнус купи къщата. Но това беше само една от онези сензационни истории, раздухвани от пресата, и нямаше никаква причина да я засяга лично. Това, че Джулия се беше захванала с тази стара история, показваше добре до каква степен бе изгубила контрол над себе си.

Значи, никаква пряка причина. Освен че… не, това е невъзможно. Противно на всичко, което Джулия твърди така разпалено, животът е пълен с инциденти и съвпадения. Достатъчно беше да погледне случая на Роза Флъд, за да го разбере. Бедната, скъпа Роза Флъд. Бедната Роза. Ужасната й племенница беше много неучтива по телефона.

Лили пресече дневната, за да отиде в стаята си, като пътьом гледаше рисунката на Стъбс, която Магнус й подари за рождения ден.

Може би щеше да убеди Джулия да се настани при нея в стаята за приятели? Трябваше да бъде по-настойчива с Джулия, всички бяха прекалено снизходителни към нея. Лили си я представяше като пеперуда, която се блъска лудо в прозореца. За да се запазят хубавите й цветове, трябва да бъде притисната между две стъклени пластинки. Веднъж само Джулия да се озове тук, на сигурно място; Магнус щеше да я вижда и да я накара да изслуша обясненията му. Във връзка с това, може би трябваше да поговори с Магнус за съвпадението, което й беше дошло наум преди малко, за да разбере дали има реална основа — и ако е така, щеше ли Джулия да го открие? Лили се упрекна, че не познава живота на Магнус в по-големи подробности. Какво точно е правил, когато е отишъл на Илчестър Плейс? Сигурно би било преувеличено, ако предположи…? Лили прогони тази представа с повдигане на раменете и се отправи към гардероба. Беше решила да се преоблече.

Колкото по-мрачно бе облечена, толкова по-убедителна щеше да бъде. Лили избра един ленен тъмносин костюм. Имаше го от осем години, но беше все така нов и елегантен. Въздъхна и започна да се преоблича.

След като облече тъмносиния костюм и една поизносена бяла шемизета, подарени й от Джулия през миналата година, Лили отвори едно чекмедже, за да си избере шалче. Пробва три преди да се спре на дълъг четириъгълен шал „Ермес“ в бяла и червена щампа. Огледа се, за да провери ефекта, който би произвела. Изглеждаше малко по-„сериозна“ от обикновено, като пенсиониран адвокат или като съпруга на заможен представител на някоя свободна професия. Добре. Сега трябваше да помисли за това, което щеше да каже на Джулия. Хвърли поглед към часовника и установи, че нямаше и половин час, откакто беше говорила с нея но телефона. Сигурно още си беше вкъщи.

Трябваше да си послужи с Роза Флъд, да напомни на Джулия, че тя й бе казала да напусне тази къща. Трябваше да я накара да разбере, че е време да се стегне, преди събитията да станат неконтролируеми. Но не трябваше в никакъв случай да споменава Кейт, освен ако Джулия не го стореше първа. Беше чудовищно несправедливо по отношение на Магнус — но в края на краищата той бе първият, който се съгласи със съветите на лекаря. Ако зависеше от нея, Лили щеше да сложи веднъж завинаги край на привиденията на Джулия.