Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

Почувства ръката й върху своята и отвори очи. На лицето й се четеше загриженост и това го изненада. Когато вдигна поглед над рамото й, забеляза Вампир, който стоеше зад стъклената врата и ги наблюдаваше внимателно. В ръката си държеше голям куфар и Носферату се досети, че вътре е кръвта, с която се бе сдобил Тиан Дао Лин.

— Имаше атака — обясни тихо Некхбет. — Чух експлозии и стрелба.

Носферату се надигна и спусна крака на пода.

— Очаквах нашият стар приятел да се покаже по някое време.

Некхбет му помогна да се изправи. С всяка изминала секунда силите му се възвръщаха. Вратата се отвори и Вампир влезе, придружен от двама войници с автомати.

— Искам да напуснете стаята — заяви той. Посочи прозореца, зад който се виждаха още четирима войници с автомати. — Те ще се погрижат да не предприемате нищо, докато се подлагам на процедурата. Обърка ли се нещо, наредил съм им да ви застрелят.

Когато преминаха в съседното помещение, откриха Адрик, който стоеше до стената, със завързани на гърба ръце.

— Толкова по въпроса за съюзниците — отбеляза Носферату.

Адрик изруга.

Носферату имаше чувството, че цялото му тяло е обхванато от пламъци. Подпря се отново на Некхбет и тя го прегърна.

Вампир се изправи и раздвижи схванатите си мускули. След това се тупна триумфално с юмрук в гърдите. Разбута лаборантите и изтича по коридора към съседното помещение, където бяха Носферату, Некхбет и Адрик.

— Кога ще се приземи твоят Кораб X? — попита той.

— Какво те интересува? — отвърна с въпрос Носферату. — Получи достатъчно кръв.

— Имам няколко влиятелни приятели, които биха искали да се присъединят към редовете на неживите. С помощта на кръвта, която трябваше да получат Тиан Дао Лин и Адрик, ще ги превърна в мои верни съратници. Те ще ми служат докрай.

— Аз съм най-възрастният от вас… — поде Носферату, но Вампир го прекъсна.

— Ти си слаб. Изгуби твърде много време и усилия, за да я спасиш. Е, вече е твоя. Можете да останете в тази дупка и да си живуркате колкото искате. Някога ме спасихте и сега ще ви върна дълга. — Той се извърна към Адрик. — На теб обаче не дължа нищо.

Извади от джоба си пистолет и стреля, без да се подвоуми дори за миг. Изстрелът попадна право в челото на Адрик и мозъкът му се пръсна из стаята. Вампир продължи да натиска спусъка, докато изпразни целия пълнител. Наведе се над трупа и извади от един от джобовете си малка стъкленица с черен прашец вътре. Вдигна я и Носферату се усмихна.

— Взех го от един от онези, които ме преследваха. — Поръси с прашеца тялото на Адрик. След няколко секунди трупът изчезна и останаха само дрехите. Вампир се изправи. — А сега, следващата стъпка.

Носферату тръгна към него, но войниците вдигнаха оръжия.

— Можем ли да си вървим?

Вампир сви рамене.

— Вървете където искате. Само не ми се изпречвайте на пътя. Започва Четвъртата епоха. Моята епоха.

Пилотите на Кораба X едва различаваха площадката. Беше боядисана така, че да се слива с околната джунгла и само бледите й очертания подсказваха докъде се простира. Отказаха се от ръчно управление и оставиха на наземния компютър да ги насочва при приземяването.

Носферату дръпна една ръчка и капакът на покрива се отмести. Двамата с Некхбет бяха загърнати в тъмни наметала и носеха черни очила, за да се крият от слънцето. Носферату бе подготвил този таен път за отстъпление, в случай че стане нещо непредвидено в Убежището. Двамата се изкатериха в хангара, където бе оставен един готов за полет и зареден с гориво хеликоптер „Дофин“. Носферату се настани на мястото на пилота, а Некхбет седна до него. Той включи двигателите и в мига, когато перките се завъртяха, изтегли една малка ръчка, с която си осигури пълна връзка с компютъра, контролиращ Кораба X. Провери на екрана местонахождението на кораба. До приземяването му оставаха две минути.

— Какво правиш? — попита го Некхбет, докато й подаваше прибора.

— Аз съм най-възрастният от всички вас — отвърна Носферату. Дръпна ръчките за управление към себе си и хеликоптерът се издигна и излетя навън, в нощното небе.

Вампир седеше в заседателната зала, заобиколен от своите наемници. На мониторите се виждаше приближаващия се Кораб X. Могъщите мъже, с които от доста време преговаряше, също бяха потеглили насам. Вампир не се съмняваше, че с тяхната помощ и подкрепа бързо ще си осигури пълно световно господство. Той щеше да е начело — безсмъртен, заобиколен от гвардия неживи.