Носферату бе извършил два пробни опита с Кораба X, приземявайки го на секретна площадка в Австралия. Предполагаше, че и сега всичко ще мине съвсем гладко.
Не беше сигурен обаче какво ще предприеме Вампир.
Мислите му бяха прекъснати от последните пет секунди на предстартовото броене. От соплата на ракетата бликнаха пламъци. Носферату си постави черни очила, за да се предпази от ярката светлина. Когато погледна отново, ракетата вече се издигаше над космодрума и съвсем скоро се изгуби напълно от погледа му.
Време беше да се заеме със следващата задача.
Хонконг, летище „Чек Лап Кок“
— Не сте добре дошъл тук.
Вампир бе предполагал, че няма да е добре дошъл в Хонконг. Стоеше върху тармаковата площадка на международното летище в Хонконг, град върху остров, недалеч от материка. Самолетът му се бе приземил на една от страничните писти и сега бе окъпан от фаровете на колите на летищната охрана. Мъжът, който го бе посрещнал с тези негостоприемни думи, носеше синя полицейска униформа. На пагоните му имаше обозначения, но те не говореха нищо на Вампир.
Неживият носеше раница на гърба си. Вътре държеше някои неща, които можеха да му потрябват в краен случай. Опитът го бе научил винаги да очаква най-лошото.
— Не сте добре дошъл тук — повтори полицаят.
Вампир реши да не му обръща внимание. Към тях се приближаваше друг човек, облечен в скъп костюм, каквито вероятно се продаваха само в най-луксозните магазини на Хонконг. По-важното бе, че веднага щом го зърна, полицаят неволно се изпъна.
— Аз съм Чон. Заместник-губернатор на Хонконг. С какво мога да ви помогна?
— Този тук — посочи с пръст Вампир — ми каза, че не съм добре дошъл.
— Станала е грешка — успокои го Чон. — Напоследък доста неща се объркаха. Но тук, в Хонконг, сме свикнали да посрещаме гостите независимо от обстоятелствата.
Чон бе платен агент на Вампир от двайсетина години и дължеше поста си на неговите връзки и влияние. Единствената му задача досега бе да следи какво прави Тиан Дао Лин.
Чон извика някаква заповед на китайски. Районът в радиус от двайсет метра незабавно бе очистен. Чон погледна надясно, в посоката, където се намираше пистата „изток-запад“. Слънцето висеше ниско над хоризонта, озарявайки крилете на един приземяващ се боинг 747.
— Нямаме много време до мръкване. Последвайте ме. — Китаецът се обърна и се отправи към хеликоптера, с който бе пристигнал.
Вампир го последва. Перките на хеликоптера продължаваха да се въртят. Веднага щом се качиха на борда, машината се издигна и се насочи към центъра на Хонконг. След десетина минути се приземиха на покрива на висока сграда, сгушена сред няколко небостъргача. Чон скочи на площадката и се отправи към една врата, без да поглежда през рамо. Вампир бе само на крачка след него. Спуснаха се по тясно стълбище и влязоха в просторен кабинет, откъдето се разкриваше чудесна панорамна гледка към центъра на града.
— Моля, седнете — покани го Чон. Самият той се настани в креслото от другата страна на бюрото и натисна няколко копчета. Прозорците мигновено се скриха зад плътни метални щори. Вампир остави раницата си до стола и се огледа. — Помещението е защитено от подслушване — докладва китаецът.
Вампир знаеше, че Тиан Дао Лин е могъщ човек в Хонконг, може би един от най-силните на острова. Някои дори твърдяха, че контролирал Триадата. Освен това, също като Вампир, Адрик и Носферату, той имаше съвсем легален и печеливш бизнес. Най-опасното му оръжие обаче бяха неговите собствени наследници. За разлика от всички останали неживи Тиан Дао Лин не само нямаше нищо против, но и обичаше да се люби с жени, които му раждаха многобройно потомство.
— Какви са новините? — попита Вампир.
— Един от наследниците, на име Тай, се е спуснал с делтапланер вчера от Еверест. Идва насам с голяма раница.
Вампир кимна. Тиан Дао Лин бе успял да се сдобие с кръвта на Онези, които чакат .
— Знаеш ли кога ще пристигне?
— До четири часа.
— Възможно ли е да го пресрещнем?
Чон придоби угрижен вид.
— Не можах да открия къде е скривалището на Тиан Дао Лин. Всеки път, когато се опитвам да проследя хората му, те успяват да ми се изплъзнат. А и той е много предпазлив и ако заподозре, че съм разкрил някого от обкръжението му, веднага го елиминира.
Вампир осъзна, че Чон няма да успее да се справи.
— Ще се опитам да открия скривалището по друг начин — рече той. — Въпреки това нареди на хората си да се помъчат да проследят движението на кръвта. Искам и нея, и Тиан Дао Лин.
Читать дальше