Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

Подът бе обсипан с отломки, но не беше особено трудно да ги разчистят. Продължиха към зала, дълга приблизително двайсет метра. Имаше няколко врати от лявата й страна и коридор, който тръгваше надясно. Носферату ги подмина, като машинално четеше имената върху табелките, и сви зад ъгъла. Озова се в друг, по-къс коридор, с врати от двете страни, на всяка от които бяха поставени големи, предупредителни знаци за биологична опасност. Носферату отвори една от вратите и надникна. Неравен бетонен под се спускаше към пещера, издълбана в скалата. Таванът бе висок пет-шест метра, а до отсрещната стена имаше поне стотина метра.

В залата имаше няколко големи вертикално разположени контейнера. В момента бяха празни, но Носферату знаеше, че в тях са държали човешки тела. Погледна надясно, където, според предварителния доклад, е бил разположен стражът-компютър. Сега там нямаше нищо.

Носферату тръгна напред, като заобиколи контейнерите. Вляво от тях видя някаква сложна машина, монтирана на колелца. Знаеше, че е точно онова, което му трябва. Даде знак на войниците си да я изтикат навън.

Хонконг

Необичайното спокойствие на Вампир започваше да играе по нервите на Чон. Досещаше се, че е виновен, задето не бе успял да открие скривалището на Тиан Дао Лин. На всичко отгоре само преди пет минути хората му се бяха обадили, за да докладват, че са изгубили дирите на Тай някъде из крайните улички на Хонконг, където китаецът разполагаше с абсолютно предимство. Двама от преследвачите бяха застреляни на място, което показваше, че противникът няма никакво намерение да се церемони.

— Сър…

— Да? — попита Вампир.

— Дали пък… — Чон млъкна, защото сателитният телефон на Вампир иззвъня. Вампир слуша в продължение на една минута, без да каже нито дума. После написа някакъв адрес на едно листче и го подаде на Чон.

— Къде е това?

Китаецът погледна листчето.

— Сграда с офиси в центъра. Банка „Пасифик“.

Вампир се надигна.

— Време е да се отбием на кратко посещение при господин Лин.

— Сигурен ли сте…

Погледът на Вампир бе достатъчно уверение. Чон сграбчи своя телефон и изграчи няколко заповеди.

От тавана се чу воят на вертолетен двигател.

Вампир тръгна към вратата.

— Ще ни отнеме няколко минути… — поде Чон, но бе прекъснат от внезапен трясък — прозорците и стоманените щори се строшиха и се разлетяха като шрапнели из стаята. Едно тежко и заострено парче удари китаеца в гърдите и прекъсна няколко големи кръвоносни съда, убивайки го на място.

Вампир реагира инстинктивно и се хвърли на пода. Запълзя надалеч от прозорците, зад които вече се мяркаха тъмни силуети, провесени на въжета. Няколко черни фигури нахлуха в стаята и се втурнаха към Вампир.

Вампир се освободи от ръцете на първия от нападателите и измъкна от пояса си късия меч — верния кситос от времето, когато бе войник в Спарта. Скочи на крака, зае позиция за бой и завъртя острието пред очите на нападателите. Първият, който се нахвърли върху него, бе посечен през кръста. Останалите отстъпиха назад, като се стараеха да са извън обсега на меча.

— Къде е Тиан Дао Лин? — попита Вампир.

Никой не отговори. Вампир реши да действа. Подскочи рязко напред, финтира неочаквано встрани и отсече главата на най-близкия от противниците си. Нахвърли се върху останалите, но в същия миг вратата на кабинета се стовари с трясък на пода и вътре нахлуха още четирима облечени в черно командоси. Следваше ги старец, загърнат с широк черен халат, на който бяха избродирани червени дракони. Той спря и се огледа за миг.

— Спрете — произнесе властно и пристъпи в стаята. — Вампир.

Вампир насочи острието на меча към новодошлия.

— Тиан Дао Лин.

Старецът кимна.

— Не биваше да идваш тук. Трябваше да приемеш предложението на Носферату. — Докато говореше, наследниците му обградиха Вампир.

— Носферату е един безволев и емоционален глупак, който знае само да охка по своята любима — тросна се Вампир.

— Може и да си прав — кимна Тиан Дао Лин.

— Присъедини се към мен.

— В момента не виждам защо трябва да го правя. У мен е част от кръвта, а Носферату ще осигури апаратурата. Ти нямаш какво да предложиш.

— Напротив. Адрик е на моя страна. Тримата ще вземем от Носферату каквото ни е нужно. — Вампир отстъпи едва забележимо назад към бюрото, до което бе оставил раницата си.

Тиан Дао Лин сви рамене.

— Зная, че Адрик е твой шпионин. Предполагах, че крие нещо. Освен това научих, че се е сдобил с онова, което си му заръчал.