Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

Москва

Полковник Кокол почувства как върхът на иглата прониква през кожата му, но не намери сили да се съпротивлява. Помъчи се да отвори очи. Видя над себе си лицето на капитана.

— Оплескахме я — каза капитанът. — Не успяхме да им попречим да изнесат онова, което откраднаха от архивите. Избягаха ни.

Кокол преглътна измъчено. Лежеше на кушетката в подвижния оперативен център. Зад прозорците отвън се виждаха военни постове и милиция.

— Какво стана?

— След като ви удариха и изгубихте съзнание, продължиха нагоре в тунела, докато откриха страничен изход. Милицията и нашите хора се опитаха да ги спрат отвън, но понесоха тежки загуби.

— Какво са взели?

— Съхранявана в банки кръв, която руските войски са иззели от Берлин в края на Великата отечествена война.

— Втората световна — повтори замислено Кокол. — Кои бяха тези хора?

— Разполагаме със запис от проникването — убили са часовоя, както и Пашенка. Според милицията това е банда на руската мафия, тясно свързана с…

— Адрик — прекъсна го Кокол. В град като Москва се знаеше всичко.

— Да.

— Но защо им е притрябвала кръвта? Каква полза от някаква стара кръв?

— Не зная, но след като загинаха дванайсет души, трябва да е нещо важно.

Полковник Кокол се надигна едва-едва.

— Милицията има ли някаква представа къде можем да открием Адрик?

— Да. Знаят съвсем точно къде е неговият щаб. Но изглежда никой не смее да се изправи срещу него.

— Ще видим тази работа — Кокол бръкна в джоба си и извади сателитен телефон.

Околоземната орбита

Предният маневрен двигател на Кораба X се задейства само за секунда, колкото да снижи скоростта при навлизането в големия хангар на кораба-майка. При второто изригване на маневрените сопла Корабът X застина неподвижно, увиснал точно над главната платформа, между няколко полуразрушени „хищни нокти“. Страничният люк на корпуса се отвори и отвътре излязоха двамата членове на екипажа, облечени в космически скафандри. И двамата носеха пластмасови куфари.

Те се разделиха и всеки избра по един от „ноктите“, влезе вътре и спря при първия от труповете на аирлианците. След това отвори куфарчето и извади игли, спринцовки, пластмасови контейнери за кръв и портативни помпички от типа, който бе използвал и Тай.

Двамата се заеха да изцеждат от труповете и последните остатъци кръв, съхранена в космическото пространство.

Москва

Вампир наистина имаше дълга ръка. Сателитният телефон на Кокол иззвъня, той допря слушалката до ухото си за момент, после я подаде на капитана.

— Обажда се председателят.

Капитанът се облещи от изненада. Той слуша около минута, като отговаряше само с „Тъй вярно“ и „Ще бъде изпълнено“, после затвори телефона и го върна на Кокол.

— Е? — погледна го очаквателно полковникът.

— Ще нападнем Адрик и ще го унищожим. — Капитанът се извърна и извика на войниците си. Те наскачаха по колите и се отправиха към една от модерните сгради в центъра, където се намираше кабинетът на мафиотския бос.

Полковник Кокол — ветеран от Втората световна война, Студената война и периода след нея, който също не бе особено топъл, междувременно станал доверен шпионин на Вампир в Русия — реши да наблюдава щурма на сградата от съседната пряка. Разполагаше с пряка радиовръзка с всички командири на отряди, както и с образ от подвижни и улични камери.

— Виждам, че апаратурата си я бива — отбеляза той, докато войниците обграждаха сградата.

— Подарък от американците — поясни капитанът.

Докато разговаряха, специално подбрани щурмови групи заемаха ключови позиции. Поне засега не се виждаше и следа от противника. Кокол поклати недоверчиво глава.

— Изглежда прекалено лесно. Тук нещо не е наред.

Първите групи проникнаха в сградата и започнаха да напредват, осигурявайки тила си. Все още не се чуваха никакви изстрели. Цареше пълна тишина.

— На твое място бих изтеглил хората обратно — рече неочаквано полковник Кокол. — Още сега.

Две от групите се качваха нагоре по стълбището, тъй като асансьорите не работеха след прекъсването на електрозахранването в сградата. Три други отряда проверяваха стая по стая първите два етажа.

Капитанът се наведе над рамото на Кокол.

— Не мога да ги изтегля. Искам да отмъстя на тези типове. Гледайте внимателно. Имаме още един апарат, дар от братята американци. Страшно полезно нещо. — Той изломоти нещо в микрофона. Един от хората му спря до близкия компютър и извади някакъв уред от раницата си. Приличаше на органайзер с възможност за включване през устройството за дискети.