Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

Отговорът дойде почти незабавно. Три ръчни гранати просвистяха във въздуха. Полковникът се мушна под трупа на убития войник в мига, когато първата падна недалеч от него. Ударната вълна го блъсна, последвана от още две, но трупът успя да погълне шрапнелите. Последната от трите вълни отметна главата на Кокол към стената и той изгуби съзнание.

Петров собственоръчно отнесе сандъка с кръвта в микробуса, докато войниците му задържаха с огъня си кремълската охрана. Шофьорът потегли незабавно, а Петров натисна дистанционното, взривявайки две от собствените си коли, които преградиха пътя на преследващите ги милиционерски машини.

Беше се сдобил с кръвта. Въпросът сега бе какво да прави с нея. Не беше сигурен дали трябва да я предава на Адрик — не и преди да поиска увеличение на заплащането.

Еверест

Намче изчегърта леда от стъклото на кислородната си маска и погледна устройството за спътникова ориентация. Ако можеше да се вярва на информацията, с която разполагаше, намираха се съвсем близо до телата.

— Още малко — извика той, но думите му бяха погълнати от маската. Не беше сигурен дали Тай го е чул. Китаецът се облегна на една скала, сякаш силите му бяха на изчерпване. Намче се запита дали, ако клиентът му издъхне, ще му платят обещаната сума.

Бяха приблизително на около две хиляди метра от Еверест. Вдясно се простираше Каншун, почти вертикална скална стена, покриваща северната страна на върха. Някъде в горния й край трябваше да се намират двете тела, които търсеха. Шерпът погледна натам, но в първия миг не видя нищо, освен снежната пелена.

— Ето ги! — извика внезапно и посочи с ръка. Вятърът за миг бе разпръснал снега и Каншун се виждаше съвсем ясно. Само на петдесетина метра встрани от тях се бяха появили две малки заснежени купчинки.

Този път Тай намери сили да кимне.

Намче продължи да се катери, като погледна през рамо, за да провери дали Тай го следва. Изравниха се със стената и Намче спря. Извади четири клина от раницата и ги заби на различни места с помощта на малко чукче. След това прикрепи петдесетметрово въже към два от тях.

— Ти остани тук — извика на Тай.

Китаецът отново кимна.

Намче се завърза с въжето, стисна в дясната си ръка пикела и се люшна внимателно по отвесната стена. Щом стигна най-далечната точка, заби с рязко движение пикела в ледената покривка на стената. След това, използвайки го за опора, се изкатери върху скалата. Намираше се на съвсем тесен праг, под който зееше грамадна пропаст. Опита се да не мисли за онова, което можеше да му се случи при първото погрешно движение.

Измина няколко крачки, като се държеше за пикела и разчиташе на шиповете на своите котки. Когато отново погледна надолу, откри, че е почти над замръзналите тела. Видя, че въжето, с което се бяха завързали, се е закачило за една издатина, щръкнала на не повече от двайсетина сантиметра от скалата. Намче осъзна, че има само една възможност да се добере до труповете.

Той отпусна ръце и се плъзна надолу. Замахна почти веднага и заби острието на пикела в мига, когато се изравни с труповете. Успя да се задържи, като дишаше на пресекулки от изтощение.

Извади найлоново въже и затегна в предварително приготвените примки крайниците на двата трупа. След това пъхна острието на пикела под единия от тях, опитвайки се да го отдели от ледената покривка. След като го освободи, постъпи по същия начин и с втория труп. Сега и двата висяха почти вертикално на въжето. Намче заби още няколко клина, докато Тай се спускаше при него.

— Сега какво ще правим? — попита шерпът. Предполагаше, че Тай е тук, за да вземе нещо от труповете. Може би някаква ценна вещ? Или пък трябваше да изпълни погребален ритуал? Остана изненадан, когато Тай започна да привързва труповете един за друг.

— Не можем да ги свалим долу — заяви Намче.

Тай сякаш не го чу. Той отвори раницата, извади нещо, което приличаше на тънко одеяло, и загърна с него телата. Намче и преди бе виждал подобни одеяла — използваха ги от спасителната служба, за да запазят телесната температура на измръзнали в планината. От долния край на одеялото излизаха жици, свързани с литиевите батерии в раницата на Тай. Веднага щом уви труповете, Тай включи подгряването.

Намче се обърка още повече. Какъв смисъл имаше да се разтопяват отдавна замръзнали трупове?

Докато одеялото излъчваше топлина към вкочанената плът, Тай извади още нещо от раницата си. Спринцовка и няколко полиетиленови торбички за кръв.