Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

— Сега пък какво ще правиш? — попита Намче, макар вече да се досещаше. Каквато и да бе причината обаче, струваше му се най-малкото налудничаво да участва в подобно начинание.

Тай продължаваше да не му обръща внимание. Той бръкна под одеялото и провери доколко се е размекнала плътта на един от труповете, като я убоде с върха на иглата. Изглежда се налагаше да почака още малко, защото отново насочи вниманието си към раницата. Извади две прозрачни тръбички и ги свърза с иглата и спринцовката. След това опря иглата в свивката на дясната ръка на един от труповете и започна да търси вена. Веднага щом я намери, прикрепи малка, задвижвана от батерии помпичка към спринцовката и започна да изсмуква кръвта. Намче го наблюдаваше вцепенен от ужас. От първия труп Тай успя да изцеди четири полиетиленови торбички. Щом приключи, се зае с втория.

Намче се притесни, не знаеше какво още може да последва. Китаецът приключи и с второто тяло и прибра торбичките в раницата. И тогава откачи карабината си от осигурителното въже.

— Какво си намислил? — попита го уплашено шерпът и посегна да го улови за ръката.

Тай измъкна въже от една от странните тръби, които стърчаха от раницата му, и го пристегна за тръбата от другата страна. Бръкна отново и извади надиплен и подсилен с шевове кевларов плат. Пусна го да се вее свободно зад него, засмя се и изведнъж скочи право напред в пропастта, оттласквайки се максимално от скалата.

Намче извика от изненада. В продължение на няколко секунди Тай летя право надолу, после платът над него се разтвори и дръпна тръбите, които се изпънаха като ветрило. На около километър по-надолу планерът вече се бе разгънал напълно и Тай завъртя уверено насочващата рама на северозапад, изчезвайки зад завесата от вихрещия се сняг.

Корос

Приключиха и последните предстартови проверки и започна отброяването до изстрелването. Нощните стартове бяха нещо необичайно на Корос, но Носферату бе успял да постигне своето срещу съответната цена. Самият той се намираше в Центъра за управление на полета, във ВИП ложата, откъдето наблюдаваше последните приготовления. Наложи се да увеличи още малко сумата — срещу обещанието, че информацията за изстрелването на кораба ще бъде запазена в абсолютна тайна, което не беше никак лесно, като се имаше предвид, че това бе първият подобен старт, извършван извън руска или американска космическа програма.

Сервилниченето на хората от Европейската космическа агенция започваше да го дразни. Бяха осигурили келнери, които обикаляха наоколо с подноси с шампанско, а около добре заредения бюфет в дъното на малката зала цареше шумно веселие. Носферату нареди с тих глас да опразнят помещението.

„Ариане 5“, с прикачения върху нея Кораб X, бе окъпана в светлините на прожекторите. Носферату отдели няколко секунди да се полюбува на собственото си творение. Отново бе успял да надиграе аирлианците, които години наред се бяха опитвали да потушат още в зародиш всякакви опити от страна на човечеството да посегне към космоса. Направо учудващо бе как хората все пак бяха успели да стигнат до Луната и дори да крачат върху нея след усилията, положени от Онези, които чакат да провалят космическата програма. Въпреки че мнозина писатели на научна фантастика отдавна тръбяха, че човечеството вече трябва да лети към звездите, краят на хилядолетието го бе заварило на разочароващо ниско ниво на космическо развитие.

Конструкцията на Кораба X бе проста и функционална. Носферату бе започнал работа върху нея преди много години, като внимаваше да запази в пълна тайна проекта, най-вече от Онези, които чакат . Беше успял незабелязано да събере група от най-изтъкнатите специалисти в тази област, бе ги разпръснал в различни части на планетата, така че само той си запазваше цялостен поглед върху онова, което се създаваше. Отново с помощта на парите, разбира се.

Корабът X бе делтовиден летателен съд, по-издължен и по-малък от американската космическа совалка. Товарният му отсек бе едва една четвърт от трюма на совалката, затова пък цената за неговото построяване и изстрелване бе една десета от разходите по американския космически кораб. Екипажът се състоеше от двама пилоти. Бе възможно да се монтират допълнителни жилищни помещения и екипажът можеше да се увеличи, но за момента в товарния отсек имаше само два космически скафандъра и специално оборудване, което да послужи за прехвърляне на кораба-майка.