Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

— За десет секунди можем да източим цялата информация от харддиска — похвали се капитанът. — Вече се прехвърля. — Посочи компютъра до реда от монитори.

— Казвам ти, че ми мирише на нещо гнило — настояваше Кокол. — Това място е капан.

— Какво?

Кокол се изправи и втренчи поглед в мониторите.

— Изкарай хората си навън. Веднага! — извика той.

— Не разбирам…

— Размърдай се — прекъсна го Кокол. — Адрик е бил готов за тази атака. След като не срещнахме никаква съпротива, значи нарочно ни е пуснал. А щом ни е пуснал, работата не отива на добре. — Още докато произнасяше тези думи, Кокол осъзна, че вече са закъснели.

Един от мониторите блесна ярко, после побеля и се изпълни със съскащия шум от прекъснато предаване. Секунда след това ги блъсна вълната на мощна експлозия, която разклати микробуса.

Кокол не се съмняваше, че всички отряди в сградата са били унищожени на място.

— Провери компютъра! — извика той на стреснатия капитан.

— Какво?

— Провери компютъра!

— За какво?

— Дали е прехвърлена информацията.

Капитанът се настани пред компютъра, стараейки се да не обръща внимание на хаоса, който цареше отвън. Миг по-късно въздъхна облекчено — на екрана трепкаше малка икона, сочеща, че данните са били прехвърлени успешно.

Кокол се съмняваше, че са се добрали до нещо ценно, но смъртта на двайсетина опитни войници ги задължаваше да проверяват всяка, дори най-малката възможност. Той прегледа набързо информацията. Дневно разписание, канцеларски бележки, доставки, часовник, телефонен указател.

Кокол съхрани всичко на дискета. След това се съсредоточи върху доставките от последните два дни. Усмихна се, когато откри информация за важна доставка от Хонконг.

Извади телефона, набра един номер и продиктува адреса на доставката на човека от другия край на линията.

Дълси, Ню Мексико

Носферату и отрядът от наемници излетяха с два военни хеликоптера „Хюи“ от изоставено летище в южния край на Колорадо. Отправиха се право на юг, като летяха ниско, за да избегнат радарите.

Дълси бе малко градче, разположено на юг от границата на Колорадо с Ню Мексико, между националния парк „Карсън“ и Рио Гранде. Теренът бе планински, склоновете — покрити с гъсти борови гори. Градчето се намираше на предния склон на най-голямата планина. На задния склон на същата планина бе входът към тайната лаборатория на „Меджик-12“, построена веднага след края на Втората световна война.

Експериментите, които се провеждаха там, надхвърляха границите на човешкото въображение. По нареждане на правителството бяха извършвани опити за телепатичен контрол на съзнанието с използването на въздействащи върху психиката медикаменти и електронно преструктуриране на паметта. Някои от тези проекти се основаваха на аирлиански технологии, други бяха продължение на изследвания, провеждани от нацистки учени по време на Втората световна война. Същите тези учени след края на войната бяха прехвърлени на територията на Щатите в хода на операция „Кламер“.

В лабораторията освен това бе докаран и първият страж — компютър, открит в Джемилтепек в Южна Америка — същият, който по-късно бе взел под свое командване членовете на „Меджик-12“ и им бе наредил да дадат заповед за извеждането на кораба-майка от хангара.

Водачът на отряда от наемници вдигна три пръста и извика предупредително, показвайки им, че до целта остават три минути. Войниците започнаха да си слагат приборите за нощно виждане. Носферату се поусмихна доволно. Човешката техника най-сетне достигаше задоволително ниво, след хиляди години на мъчителна еволюция.

Носферату знаеше, че малобройният охранителен отряд, разположен в Дълси, не може да им създаде проблеми. Хеликоптерът се приземи недалеч от предния пост, който бе обсипан незабавно с зашеметяващи гранати. Носферату изрично се бе разпоредил часовоите да се убиват само в краен случай. Наемниците се нахвърлиха върху още обърканите войници и ги завързаха. През това време Носферату слезе от хеликоптера и се отправи към зоната на разкопките.

Инженерите бяха изкопали вертикална шахта през срутените нива на подземната база и от нея се разклоняваха няколко къси хоризонтални тунела. Голям кран със закачена на въжето му метална клетка служеше за асансьор и Носферату се качи в нея, следван от четирима наемници, докато друг от хората му зае позиция зад лостовете на подемника.

Клетката се издигна във въздуха, залюля се и се спусна в шахтата. Приземи се на дъното й — на нивото на етажа, където генерал Хемщад бе извършвал строго секретни биологични изследвания по поръчка на „Меджик-12“, преди да започне да сътрудничи на Мисията. Горните етажи на базата бяха поели цялата сила на атаките на „изтребителите фу“, но това ниво изглеждаше относително добре запазено.