Дийн Кунц - Пазители

Страничните прозорци също започваха да се замъгляват, когато Уолт каза:

— Значи Уедърби наистина е успял да създаде куче с човешки ум?

— Това беше дълъг, бавен процес, той напредваше постепенно. Но преди малко повече от година кученцето-чудо се роди.

— И неговото мислене прилича на човешкото?

— Не само прилича, но може би е същото.

— И въпреки всичко изглежда като обикновено куче?

— Такива бяха изискванията на Пентагона. Мисля, че това много затрудни работата на Уедърби. Явно съществува някаква, макар и слаба, зависимост между мозъчния обем и интелигентността, затова Уедърби щеше да постигне този успех доста по-рано, ако можеше да създаде порода с по-голям мозък. Но ако мозъкът е по-голям, трябва и черепът да е много по-обемист и с друга форма, а така кучето ще изглежда дяволски необикновено.

Междувременно всички прозорци станаха непрозрачни. Нито Уолт, нито Лем се опитаха да избършат замъглените стъкла. Без да виждат нищо извън колата, затворени в горещото, влажно и потискащо купе, те бяха съвсем откъснати от външния свят, в друго време и пространство, а тази обстановка бе странно благоприятна за техния разговор относно чудните и страшни актове на богоподобно сътворение, извършвани от генетичното инженерство.

Уолт попита:

— Пентагонът е искал куче, което прилича на куче, но мисли като човек. Защо?

— Помисли само за шпионските му възможности — отвърна Лем. — По време на война кучетата могат лесно да проникнат дълбоко във вражеската територия, да съберат данни за техниката и живата сила. И тогава интелигентните животни, с които е възможно някак да общуваме, се връщат при нас и ни разказват какво са видели или пък дочули от разговорите на врага.

— Да ни разкажат? Да не би да твърдиш, че можем да накараме кучетата да проговорят като че ли магарето Франсис или мистър Ед от приказките са оживели? Майната му, Лем, бъди по-сериозен!

Лем разбираше трудността, с която приятелят му приема тези невероятни възможности. Съвременната наука напредваше толкова бързо и всяка година се правеха тъй много революционни открития, че скоро за непосветените щеше да има съвсем малка разлика между приложенията им и магията. Твърде малко обикновени хора си представяха колко ще се промени светът през следващите двайсетина години, може би повече, отколкото от осемнадесети век досега. Науката напредваше с невероятна скорост и ако човек се опиташе да хвърли поглед дори към близкото бъдеще — както направи Уолт — чувстваше едновременно възторг и трепет, въодушевление и уплаха.

Лем каза:

— Всъщност генетичната промяна, която ще даде на кучето възможност да говори, изглежда не е невъзможна. Не зная, може би дори няма да е трудно. Но за да има животното нужния гласов апарат, съответния език и устни… това значи изцяло да се промени външният му вид, което не върши работа на Пентагона. Затова тези кучета не биваше да говорят. Общуването с тях щеше да се осъществява чрез специално разработен символен език.

— Ама ти не се смееш — забеляза Уолт. — Това трябва да е някаква идиотска шега, но защо не се смееш?

— Помисли за това — продължи Лем търпеливо. — Представи си, че… в мирно време президентът на Съединените Щати подарява на съветския Първи едногодишен златен ретривър — дар от американския народ. Представи си как кучето се разхожда из дома и канцеларията на Първия, посветено в най-тайните разговори на партийните лидери в СССР. А от време на време, да речем през няколко седмици или месеца, то може да се изплъзне навън през нощта, да посети някой агент на Щатите в Москва, който ще го разпита…

— Ще го разпитва? Това е лудост! — каза Уолт и се засмя. Но смехът му прозвуча остро, пресилено и много нервно, което подсказа на Лем, че неверието на шерифа бързо се изпарява, въпреки че здравият му разум намираше опора в него.

— Опитвам се да ти кажа, че всичко това е възможно, че такова куче действително беше заченато чрез изкуствено оплождане на генетично променена яйцеклетка от генетично променени сперматозоиди, а после бе износено и родено от друга женска. И след една година живот между стените на лабораторията в Банодайн, някъде в ранното утро на понеделник, 17 май, това куче избяга чрез цяла поредица невероятно умни действия, като дори изигра хитро алармената охранителна система.

— И сега е на свобода?

— Да.

— Значи то е убило…

— Не — отговори Лем. — То е безобидно, любвеобилно, чудесно животно. Аз присъствах, когато Уедърби работеше с ретривъра в лабораторията. И аз общувах с него, макар и малко. Ако сме честни пред Бога, Уолт, не е възможно човек да стане свидетел на умните действия на това същество, творение на Уедърби, и да не изпита огромна надежда за бъдещето на тоя окаян човешки род.