Дийн Кунц - Пазители

Въпреки влагата и горещия въздух, Уолт Гейнз усещаше във вътрешностите си някакъв студ, като че ли бе погълнал големи буци лед.

— Господи, нима Ярбек или който и да е там не разбираха, че това е престъпление срещу човешкия морал? Никой от тях ли не беше чел „Островът на доктор Моро“? Проклет да си, Лем, твой нравствен дълг е да разкажеш всичко на хората, да те чуят. Също и мой дълг.

— Нищо подобно — отрече Лем. — Разбирането, че знанието може да бъде добро и зло… е, това е чисто религиозно гледище. Да, действията могат да са морални и неморални, но на знанието не можеш да поставиш такъв етикет. За учения, за всеки по-образован човек, цялото познание е морално неутрално.

— Но, по дяволите, в случая на Ярбек практическото му приложение не е морално неутрално.

Често прекарваха почивните си дни на верандата у Лем или у Уолт, пиеха бира „Корона“ и бистреха надълго големите световни проблеми — обичаха да говорят за това. Седейки в задния двор, ставаха философи. Мъдреци на чаша бира, които се опиват от дълбокомислието на собствените си теории. А понякога ставаше така, че в своята полицейска работа се сблъскваха с моралните дилеми от неделния разговор; обаче Уолт не си спомняше друг път спорът им да е бил тъй пряко свързан с определен случай и толкова важен като сега.

— Практическото приложение е един от начините да се увеличи самото познание — каза Лем. — Ученият е длъжен да види как може да се използува и докъде може да доведе всяко откритие. А нравствената отговорност лежи на плещите на тези, които извеждат новите технологии извън лабораториите и ги използват за неморални цели.

— И ти вярваш на тези глупости?

За момент Лем се замисли.

— Да, струва ми се, че вярвам. Мисля си — ако трябваше учените да отговарят за всичките лоши последици от своята работа — те първо изобщо нямаше да се захващат с нея и не би имало никакъв прогрес. Щяхме да си стоим в пещерите.

Уолт извади една чиста кърпичка и започна да бърше лицето си — така спечели малко време за мислене. Причината не бе толкова в горещината и влагата. От представата за това, как Ярбековият войн броди из хълмовете на окръг Ориндж, по челото му избиваше хладна пот.

Искаше да съобщи всичко на обществеността, да предупреди нищо неподозиращите хора, че из техния свят броди на свобода нещо непознато и опасно. Но това значеше да даде коз в ръцете на новите лудити 17 17 Последователи на работническо движение във Великобритания от XVIII в., които разбивали фабричните машини, виждайки в тях причината за лошия си живот. — Б.пр. , които щяха да използуват образа на Ярбековия боец за създаване на масова истерия с цел прекратяване на всякакви изследвания върху измененията в структурата на ДНК. А по този начин вече бяха създадени нови сортове царевица и пшеница, издържащи на суша и бедни почви, което можеше да облекчи застрашените от глад страни; още преди години така бе изобретен изкуствен вирус, отделящ евтин инсулин. Ако отвореше уста пред обществото за чудовището на Ярбек, щеше да спаси един-два живота в близкото бъдеще, но би станал съучастник в лишаването на човечеството от ползата в чудесата на съвременната микробиология, а това можеше да струва загубата на десетки хиляди човешки живота в по-далечно бъдеще.

— Гадост — промърмори Уолт. — В тая работа трудно можеш да разбереш коя е добрата страна, нали?

Лем отвърна:

— Това прави живота ни интересен.

Уолт се усмихна кисело:

— По дяволите, точно сега ми стана толкова интересен, че изобщо не знам как да се оправя. Добре. Виждам — ще постъпим умно, ако покрием нещата. Освен това да се разприказваме, значи да подтикнем хиляди глупаци, любители на силните усещания, към търсене на онова нещо, а те или ще станат негови жертви, или ще се изпозастрелят помежду си.

— Точно така.

— Но моите хора ще помогнат всичко да остане скрито, ако самите те участват в търсенето.

Тогава Лем му каза за стоте мъже от военноморските сили, които продължаваха да се ровят из подножията на планината, облечени като цивилни, но със съвършени електронни уреди за следене, а някои от тях — с големи ловни кучета.

— Вече имам на разположение повече хора, отколкото ти можеш да осигуриш и те правят всичко възможно. А ти ще направиш ли това, което трябва? Ще стоиш ли вън от играта?

Уолт се намръщи:

— Засега. Но искам да ме информираш непрекъснато.

Лем кимна:

— Добре.

— И трябва да те питам още нещо. Искам да зная защо го наричат Чуждия?