Дийн Кунц - Пазители

Като сега.

Представата за куче, умно като човек, му приличаше на детска мечта, която го караше да се усмихва.

Но от онези лаборатории беше избягало и нещо друго — Чуждият — а при мисълта за него косите му настръхваха.

— Кучето нямаше име — продължи разказа си Лем Джонсън. — Това е съвсем в реда на нещата. Повечето учени, работещи с опитни животни, никога не ги кръщават. Ако му дадеш име, неизбежно започваш да виждаш в него някаква личност и характер, а това променя отношението към животното — вече не е възможно да си обективен в своите наблюдения колкото е нужно. Затова, докато не се убедиха в успеха, към който Уедърби се стремеше упорито от толкова време, кучето имаше само номер. Дори и след това, когато разбраха, че няма да е нужно да унищожават ретривъра като пореден провал, той си остана без име. Всички го наричаха просто „Кучето“, което бе достатъчно, за да го различават от останалите животни на Уедърби, наричани само с номерата им. Както и да е, в същото време доктор Ярбек работеше по друга, съвсем различна програма на проекта „Франсис“ — и накрая тя също постигна известен успех.

Задачата на Ярбек била да създаде животно със силно увеличена интелигентност — но предназначено да придружава хората на война, както полицейските кучета придружават ченгетата в опасни предградия. Ярбек трябвало да изобрети звяр, който да бъде не само умен, но и смъртно опасен, ужасът на бойното поле — свиреп, ловък, хитър и достатъчно интелигентен да действа успешно и в джунглите, и в града.

Но, разбира се, то не бивало да е интелигентно колкото човека или кучето на Уедърби. Щяло да е чиста лудост да се създаде машина за убиване, умна като хората, които я използват и направляват. Всеки е чел „Франкенщайн“ или гледал някой от старите филми с Борис Карлоф, затова никой не подценявал опасностите, криещи се в изследванията на Ярбек.

След като решила да работи с маймуни и примати, защото притежават почти човешки ръце и са високо интелигентни по природа, Ярбек накрая се спряла на песоглавците като основен вид за своето зловещо творчество. Песоглавците били измежду най-умните примати, подходящ суров материал. Самата природа ги била направила добри и смъртно опасни бойци, с ужасяващи нокти и остри зъби, винаги готови да се бият жестоко за своята територия и войнствено настроени към тези, които смятат за свои врагове.

— Първото нещо, което Ярбек трябваше да промени в тялото на песоглавеца, бе да увеличи размера му, тъй че да може да застраши голям човек — обясни Лем. — Тя реши, че е нужно да е висок пет фута и да тежи поне сто — сто и десет фунта.

— Не е толкова много — каза Уолт.

— Достатъчно е.

— Аз например мога да премажа мъж с такъв ръст.

— Мъж — да. Но не и това нещо. То цялото е мускул, изобщо няма тлъстини и е много по-бързо от човека. Само си помисли как един добре насъскан петдесетфунтов булдог може да направи възрастен мъж на кайма и ще разбереш каква заплаха представлява Ярбековият войн със своето двойно по-голямо тегло.

Уолт виждаше на посребреното от пара предно стъкло като на филмов екран образите на жестоко убитите мъже: Уес Далбърг, Тийл Портър… Затвори очи, но все му се привиждаха мъртъвци.

— Да, добре, разбирам какво искаш да ми кажеш. Сто и десет фунта са напълно достатъчни щом става дума за нещо, създадено с цел да се бие и убива.

— Затова Ярбек създаде порода песоглавци, които израстваха по-големи. След това се залови да променя другояче сперматозоидите и яйцеклетките на своите гигантски примати, като понякога използуваше собствения им генетичен материал, а понякога вмъкваше гени от други видове.

Уолт каза:

— Скалъпила е нещо от най-различни видове, също като при умното куче.

— Не мога да го нарека скалъпване… но, да, нещо подобно. Ярбек искаше нейният войн да притежава огромна зъбата уста, която да прилича донякъде на челюстите на немска овчарка, даже на чакал, за да има място за повече зъби, а самите зъби да са по-големи, остри и леко извити, следователно трябваше да се уголеми главата на маймуната и изцяло да се промени лицевата структура, така че да се побере всичко. И без това се налагаше да има по-обемист череп заради увеличения размер на мозъка. За доктор Ярбек не съществуваха ограниченията, които не позволиха на Дейвис Уедърби да променя външния вид на кучето. Всъщност Ярбек стигна до извода, че колкото по-отвратително и кошмарно е творението й, толкова по-добър войн ще бъде то, защото няма само да дебне и убива, а ще тероризира враговете ни.