Дийн Кунц - Пазители

Радиостанциите на патрулните коли засипваха горещия нощен въздух с позивни, неразбираеми думи, пиукане, съскане и щракане от статичното електричество, сякаш целият свят бе поставен в нажежена космическа пържилня.

Върху триножници бяха поставени преносими прожектори, които заливаха предната част на къщата с ярка светлина за улеснение на разследването. Лем се почувства като на гигантска снимачна площадка. Хиляди нощни пеперуди пърхаха и пикираха в лъчите на прожекторите. Уголемените им сенки се стрелкаха по прашната земя.

В компанията на своята собствена издължена сянка, Лем прекоси засипания с отпадъци двор пред къщата. Откри, че вътре има допълнително осветление. Белите стени отразяваха ослепителната светлина. Двамината млади служители на следствения отдел изглеждаха бледи и запотени в ярките лъчи. Не се различаваха от тях и бързо действащите специалисти на Научния отдел при следствието.

От друга част на къщата, някъде отзад, проблесна фотографска светкавица — веднъж, два пъти. Коридорът изглеждаше претъпкан с хора, затова Лем стигна дотам през хола, столовата и кухнята.

Изправеният силует на Уолт Гейнз се виждаше едва зад светлината на последния прожектор. Но даже и в сянката личеше, че изпитва силна мъка и яд. Очевидно съобщението за убийството на помощник-шерифа го бе заварило у дома, защото носеше изцапани маратонки, омачкани жълто-кафяви панталони и риза на кафяви и червени карета с къси ръкави. Въпреки своя внушителен ръст, бичия си врат, мускулестите ръце и огромни длани, в тези дрехи и с приведените си рамене, сега Уолт приличаше на малко момче, загубило родителите си.

От малката столова Лем не можеше да види тялото зад приведените лаборанти в сервизното помещение. Каза на шерифа:

— Съжалявам, Уолт. Ужасно съжалявам.

— Името му беше Тийл Портър. Приятели сме с баща му Ред Портър от двайсет и пет години. Ред се пенсионира едва миналата година. Сега как да му кажа? Господи. Няма как, щом сме толкова близки, трябва да го сторя аз. Тоя път не мога да прехвърля топката на друг.

Лем знаеше добре, че Уолт никога не прехвърляше „топката на друг“, когато убиеха някой от неговите мъже по време на служба. Той винаги лично посещаваше семейството, съобщаваше лошата новина и оставаше с тях докато преодолеят първоначалния шок.

— Почти загубих двама — продължаваше Уолт. — Другият не е на себе си от ужас.

— Тийл как…?

— Разкъсан като Далбърг. Обезглавен.

„Чуждият“ — реши Лем. Вече нямаше никакво съмнение в това.

Вътре също имаше нощни пеперуди, които се блъскаха върху стъклото на прожектора пред Лем и Уолт.

Гласът на Уолт прозвуча гневно, когато каза:

— Не успяхме да намерим… главата му. Как да кажа на баща му, че главата на Тийл я няма?

На това Лем не можа да отговори.

Когато Уолт го погледна, в очите му имаше решителност:

— Вече не можеш да ме изтласкаш съвсем встрани от цялата работа. Не и след като един от мъжете ми е мъртъв.

— Уолт, тайнствеността около моето управление не е случайна. По дяволите, даже броят на лицата в списъците за заплати е секретна информация. А твоята служба е длъжна да осведомява всякакви репортери. За да знаят как да действат в случая, трябва да кажем на вашите хора какво точно търсят. А това значи да разкрием тайни на националната отбрана пред голяма група полицейски служители…

— Всички твои подчинени знаят за какво става дума. — Прекъсна го Уолт.

— Да, но моите хора са подписали клетвени декларации за запазване на тайна, минали са през обстойни проверки за благонадеждност и са обучени да държат устите си затворени.

— Моите подчинени също могат да пазят тайна.

— Сигурен съм, че могат — внимателно лавираше Лем. — Сигурен съм, че не разговарят извън службата за обичайните случаи. Но това не е обикновен случай. Не, това трябва да си остане в нашите ръце.

Уолт каза:

— Подчинените ми могат да подпишат декларации за запазване на тайна.

— Да, но ще се наложи да проверяваме внимателно миналото и надеждността на всеки служител в твоя район, и то не само на помощник-шерифите и оперативните работници, а дори и на чиновниците в архива. Това ще се проточи седмици и месеци.

Уолт погледна през кухнята към отворената врата на столовата и видя Клиф Соумз и още един агент на НУС да разговарят с двама помощник-шерифи в съседната стая.

— Поемате разследването още от минутата, когато сте пристигнали, нали? И то преди да говорите с мене за това?