Дийн Кунц - Пазители

Айнщайн реагира бурно на автомобилна реклама, в която колата, оприличена на огромен тигър, беше затворена в желязна клетка. Не стана ясно дали колата или тигърът привлякоха вниманието му. Развълнуваха го и няколко компютърни реклами, изображения на кучешки храни „Алпо“ и „Пюрина дог чоу“, портативен стерео касетофон, образи на книги, пеперуди, един папагал, окаян мъж в затворническа килия, четирима младежи, играещи с плажна топка на пъстри ивици, Мики Маус, цигулка, спортист върху лента за тичане и много други неща. Силно го подразни снимка на същия като него златен ретривър, беше страшно очарован, като видя един кокершпаньол, но за тяхно учудване не прояви почти никакъв интерес към другите породи кучета.

Обаче най-много ги обърка неговото поведение, когато в някакво списание видя илюстрациите към статия за новия филм на „Туентийт Сенчъри Фокс“. Сюжетът на филма включваше проявите на свръхестественото — призраци, полтъргайст, чудовища от Ада — а снимката, която го развълнува толкова силно, представяше някакво демонично привидение с огромни челюсти, извити змийски зъби и зли светещи очи. Във филма имаше поне още няколко създания, даже по-зловещи от това, но Айнщайн се впечатли точно от този демон.

Ретривърът залая към снимката. После притича, скри се зад канапето и започна да наднича иззад ъгъла, като че ли се страхуваше да не би онова същество да изскочи от страницата по петите му. Залая отново, започна да вие и се наложи да го подмамят, за да се върне отново при списанието. Като видя демона за втори път, Айнщайн заръмжа заплашително. Не спря да бие лудо с лапа по списанието и да обръща страниците му, докато не го поомачка и затвори съвсем.

— Какво толкова особено видя в тази снимка? — попита Нора кучето.

Айнщайн само я погледна и едва потръпна.

Нора търпеливо отвори списанието на същата страница.

Айнщайн пак го затвори.

Нора отново го отвори.

Айнщайн затвори списанието за трети път, захапа го със зъби и го изнесе от стаята.

Травис и Нора последваха ретривъра в кухнята и там видяха как той отива право към кошчето за смет. То беше с подвижен капак, който се отваря чрез натискане с крак. Айнщайн постави лапа на педала, погледна дали капакът се отваря, после пусна списанието вътре и отпусна лостчето.

— Защо ли прави всичко това? — учуди се Нора.

— Струва ми се, че няма никакво желание да гледа тоя филм.

— Имаме си собствен кинокритик, пухкав и четирикрак.

Това се случи в четвъртък вечерта. В петък привечер на Травис — а и на кучето — им оставаше съвсем малко да полудеят от умора и безсилие.

Понякога Айнщайн проявяваше невероятна интелигентност, а понякога се държеше като съвсем обикновено куче — и тези внезапни смени на кучешки гений и помиярска тъпота можеха да влудят всеки, който се опитваше да разбере причината за неочакваните прояви на неговия ум. Травис започваше да мисли, че най-добрият начин да се справи със загадката на ретривъра, бе просто да го приема какъвто е; да не се изненадва от проблясъците на ум у него, но и да не ги очаква непрекъснато. Най-вероятно тайната на Айнщайн никога нямаше да бъде разгадана.

Обаче Нора не губеше търпение. Непрекъснато им напомняше, че Рим не е изграден за един ден и всяко голямо начинание изисква решителност, упорство, постоянство и време.

И когато тя се впускаше в своите поучения за твърдост и търпение, Травис уморено въздишаше, а Айнщайн се прозяваше.

Нора остана невъзмутима. След като прегледаха картинките във всички списания и книги, тя отдели тези, на които Айнщайн реагира, разпредели ги равномерно по пода и поиска от него да направи връзка между различните изображения.

— Всичките са образи на неща, играли важна роля в миналото му — каза тя.

— Не мисля, че можем да сме убедени — отговори Травис.

— Нали точно това го помолихме да направи — продължи Нора. — Помолихме го да ни посочи картинки, които могат да ни подскажат откъде е дошъл.

— А той дали разбира правилата на твоята игра?

— Да — отвърна тя убедено.

И кучето бафна.

Нора вдигна лапата на Айнщайн и я постави върху снимката на цигулка.

— Е, добре, рошльо. Значи си спомняш отнякъде цигулката и тя по някакъв начин е била важна за тебе.

— Може би е имал концерт в Карнеги Хол 15 15 Голяма концертна зала в Ню Йорк. — Б.пр. — измърмори Травис.

— Млъкни! — каза Нора и се обърна към кучето:

— Така. А сега покажи, свързана ли е цигулката с нещо от другите картинки? Има ли там някой образ, който ще ни помогне да разберем какво значи за тебе тя?