Дийн Кунц - Пазители

Тя казваше истината, но не цялата, защото имаше и друга причина да не избързва с излагането на своите произведения пред публика. Искаше това да става постепенно, за да й остане време да се наслаждава на приятното вълнение от всяка следваща стъпка. Ако избързаше, метаморфозата й от стара мома в пълноценна участница в истинския живот щеше да отмине шеметно покрай нея и да я остави със замъглен поглед и виене на свят. А тя искаше да изживее всички щастливи моменти на тази промяна.

Чувстваше се като инвалид, затворен от рождението си между четирите стени на самотна тъмна стая, пълна с уреди за поддържане на живота, който току-що е излекуван по вълшебен начин. Нора Девън правеше първите внимателни стъпки в един нов свят.

Не само Травис имаше заслуга за завръщането на Нора от дългото изгнаничество. За нейната промяна не по-малка роля изигра и Айнщайн. Със своята тайнствена, но изключителна интелигентност ретривърът очевидно бе разбрал, че на Нора може да се вярва. След историята със списанието „Съвременна съпруга“ и бебетата в Солванг, кучето я поглеждаше все по-често и в очите му личеше съвсем не кучешки разум.

Виждайки доверието на Айнщайн, Травис се реши и разказа на Нора как е открил ретривъра в гората и как нещо странно, съвсем непознато, го преследвало. Описа всичките изумителни действия на кучето след този ден. Разказа й също за нередките пристъпи на тревога, в които изпада Айнщайн в средата на нощта — как понякога седи с часове пред прозореца и наблюдава мрака, като че ли се страхува, че непознатото същество от горите ще го открие.

Една вечер останаха до късно в кухнята на Нора, изпиха цели кани кафе, изядоха доста домашен ананасов кекс и търсеха обяснение за тайнствения интелект на кучето. Когато не скимтеше за парченце кекс, Айнщайн ги слушаше с жив интерес, сякаш разбираше какво споделят за неговата особа, а от време на време започваше да вие тихо и подтичваше нервно напред-назад — може би от чувство на безсилие, че кучешкият гласов апарат не му позволява да говори по човешки. Но приказките им стигаха все до задънена улица, защото нито едно тяхно предположение не си струваше труда да бъде обсъждано.

— Аз вярвам, че той сам може да ни каже откъде е и защо тъй дяволски се различава от другите кучета — предположи Нора.

Айнщайн започна да сече бързо въздуха с опашка.

— О, сигурен съм — каза Травис. — Той и без това има почти човешко самосъзнание. Знае, че е различен, а подозирам, че също знае защо е такъв и, мисля, няма да има нищо против да ни разкаже всичко, стига само да открие как може да го стори.

Ретривърът излая веднъж, изтича до края на кухнята, после обратно, погледна ги, завъртя се лудешки, показвайки съвсем човешко безсилие и накрая се отпусна на пода с глава върху лапите, като ту пухтеше, ту тихо виеше.

Разказът за нощта, когато кучето се развълнува силно от книгите в библиотеката на Травис, заинтригува много Нора.

— Той схваща книгите като средство за общуване — каза тя. — И може би усеща, че чрез тях може да прехвърли мост между себе си и нас, да преодолее някак взаимното неразбиране.

— Но как? — попита Травис, докато вдигаше с вилицата си малко от ананасовия кекс.

Нора сви рамене:

— Не знам. Но може би не е успял, защото твоите книги не са подходящи. Каза, че са романи, нали?

— Да. Проза.

Нора продължи:

— А може би ще са нужни книги с картинки, с образи, на които да реагира. Мисля, че ако съберем на едно място всякакви книги с илюстрации и шарени списания, разхвърляме ги по пода и започнем да работим с Айнщайн, сигурно ще открием някакъв начин да разговаряме с него.

Ретривърът скочи на крака и се затича право към Нора. По израза на лицето му и напрегнатия поглед в неговите очи тя разбра, че е направила добро предложение. Още утре щеше да събере множество книги и списания и да изпробва плана си на практика.

— Ще е нужно голямо търпение — предупреди я Травис.

— Търпението ми е безкрайно като океана.

— Сигурно си мислиш така, но понякога общуването с Айнщайн може да промени всичките ти понятия за себе си и света.

Като се обърна към Травис, кучето изсумтя силно с ноздри.

Първите опити за пряко общуване с него в сряда и четвъртък не даваха особени надежди за успех, но не след дълго Травис и Нора станаха свидетели на чудото. В петък вечерта, на 4 юни, те откриха начина и вече никога животът им нямаше да бъде същият.

— … информация за чути писъци в недостроени къщи, Бордо Ридж…