Дийн Кунц - Пазители

Тя добре знаеше какво й бе сторила Вайълет Девън, но това не й стигаше, за да преодолее жестоката строгост на своето възпитание. Трябваше да чуе първо как някой друг осъжда леля й. Травис вече бе обвинил Вайълет и когато го чу, тя почувства малко облекчение. Но неговото мнение не можеше да я освободи, защото Травис не познаваше самата Вайълет и поради това думите му нямаха достатъчно въздействие. При Гарисън не бе така — той познаваше добре Вайълет и казаното от него успя да откъсне Нора от задръжките на нейното минало.

Трепереше силно, по лицето й се стичаха сълзи, но тя явно не съзнаваше нито едното, нито другото, докато Травис се пресегна от креслото и постави ръка върху рамото й, за да я успокои. Тогава започна да рови в чантичката си за кърпичка.

— Съжалявам.

— Скъпа госпожице — каза Гарисън, — не се извинявайте за това, че строшихте желязната черупка, която ви сковаваше цял живот. За първи път ви виждам да проявявате силни чувства, за първи път състоянието ви не е изключителна срамежливост, а нещо друго — и се радвам, че съм свидетел на това. Адвокатът остави Нора да избърше очите си и се обърна към Травис:

— Какво още разчитахте да чуете от мене?

— Има някои неща, които Нора не знае, истини, които трябва да научи и не вярвам да нарушите строгия кодекс за правата на клиента, ако й позволите да ги разбере.

— Какви точно?

Травис отговори:

— Вайълет Девън никога през живота си не е работила и все пак е живяла доста прилично, не е изпадала в нужда и дори е оставила средства, предостатъчни за нуждите на Нора през целия й живот — поне докато си стои в тази къща и живее като отшелница. Откъде е получила тя парите си?

— Откъде ли? — Гарисън изглеждаше учуден. — Нора, разбира се, знае това.

— Не, не го знае — каза Травис.

Нора вдигна глава и видя изумения поглед на Гарисън Дилуърт. Той премигна и обясни:

— Съпругът на Вайълет беше сравнително заможен. Но почина твърде млад и тя наследи всичко.

Нора го гледаше като паднала от небето, с полуотворена уста и едва успя да промълви:

— Съпруг?

— Джордж Олмстед — отвърна адвокатът.

— Никога не съм чувала това име.

Гарисън отново премигна бързо, като че ли вятърът бе хвърлил пясък в лицето му.

— Тя не ви е споменавала за съпруга си?

— Никога.

— И даже никой съсед не ви е…

— Ние не поддържахме никаква връзка със съседите си — отговори Нора. — Вайълет не ги одобряваше.

— Да, всъщност — каза Гарисън, — като си помисля, сигурно сте имали нови съседи и от двете страни по времето, когато Вайълет ви е взела при себе си.

Нора почисти носа си и прибра кърпичката. Още трепереше. Чувството на внезапно освобождаване от оковите на миналото предизвика твърде силни чувства, но те малко по малко започнаха да отстъпват на любопитството.

— Сега по-добре ли си? — попита я Травис.

Тя кимна, после го погледна изпитателно и каза:

— Ти знаеше това, нали? За съпруга й, имам предвид. И затова ме доведе тука.

— Подозирах — отговори Травис. — Ако беше наследила всичко от родителите си, щеше да го спомене. А тя никога не е казвала откъде има парите си — е, и затова ми си стори, че остава само една възможност — съпруг, и то най-вероятно съпруг, с когото е имала неприятности. А и сама знаеш колко зле е била настроена към всички хора, особено към мъжете.

Адвокатът беше толкова слисан и възбуден, че не можа да остане на едно място. Изправи се и закрачи покрай един огромен старинен земен глобус, осветен отвътре и сякаш направен от прозрачен пергамент.

— Изумен съм. Значи вие наистина никога не сте разбирали защо тя бе такава човекомразка, защо подозираше всички, че таят най-лоши намерения?

— Не съм — каза Нора. — Всъщност не ми е трябвало да зная. Мислех, че това просто е в характера й.

Продължавайки да крачи, Гарисън продължи:

— Да. Истина е. Убеден съм, тя беше почти на границата на параноята още в младостта си. А когато откри, че Джордж й е изневерявал с други жени, фитилът на омразата изведнъж пламна. След това стана много по-зла.

Травис попита:

— А защо Вайълет е използвала моминското си име, Девън, щом е била омъжена за човек на име Олмстед?

— Вече не искаше да носи това име. Отвращаваше се от него. Изхвърли нещата на мъжа си, почти го прогони с тояга! И точно щеше да се развежда, когато той почина — каза Гарисън. — Беше научила за връзката му с други жени, както казах. Беше полудяла. Засрамена и бясна. Трябва да ви кажа… не мога да обвинявам само бедния Джордж, защото не мисля, че е намирал много обич и топлина в дома си. Още месец след сватбата той знаеше, че този брак е грешка.