Дийн Кунц - Пазители

Но така и не можа да разбере какво намира такъв привлекателен мъж в жена като нея. Струваше й се, че изобщо няма какво да му предложи.

Добре, да кажем, че проблемът е мнението й за самата себе си. Може би в действителност не бе тъй безнадеждно грозновата и скучна както си мислеше. Но така или иначе, Травис очевидно заслужаваше — и винаги можеше да притежава — по-добра женска компания от нейната.

Реши да не разпитва за интереса му към своята особа. Просто трябваше да се отпусне и да се наслаждава.

Тъй като Травис беше продал кантората за недвижими имоти след като жена му почина и всъщност се бе оттеглил от бизнеса, а Нора също не ходеше на работа, те, стига да искаха, можеха да прекарват целия ден заедно — и го правеха. Посещаваха галерии, потайни книжарнички, правеха дълги разходки и продължителни излети с кола из живописната долина Санта Инес или по брега на величествения Тих Океан.

Два пъти тръгваха рано сутринта за да прекарат цял ден в Лос Анджелиз и Нора остана зашеметена от огромния град и видяното там: направиха обиколка на филмовите студия, разгледаха зоопарка, посетиха утринно представление на нашумял мюзикъл.

А един ден Травис успя да я убеди, че косата й се нуждае от подстригване и фризура. Заведе я в един фризьорски салон, който покойната му жена посещаваше често. Нора беше толкова нервна, че започна да заеква, докато говореше с фризьорката, наперена блондинка на име Мелъни. Вайълет винаги подстригваше Нора в къщи, а след смъртта й тя се подстригваше сама. Услужливото суетене на фризьорки около нея беше ново изживяване, замайващо като първото посещение на ресторант. Мелъни направи нещо, което сама нарече „оправяне на перушината“ — отряза много от косата на Нора, но не личеше, че тя е намаляла. Не й позволиха да се гледа в огледалото, не я оставиха дори да зърне прическата си, докато не бе изсушена и сресана. Чак след това завъртяха стола и я поставиха срещу новото й лице. Когато видя отражението в огледалото, тя се вкамени.

— Изглеждаш страхотно — каза й Травис.

— Пълно преобразяване — допълни Мелъни.

— Страхотна си — повтори Травис.

— Имали сте толкова красиво лице, с изящна структура — каза Мелъни, — но дългата права коса го разваляше, правеше го твърде издължено и със заострени черти. А тази прическа подчертава най-красивото в него.

Даже Айнщайн одобри промяната й. Когато излязоха от салона, кучето ги чакаше на колонката за паркиране, на която го бяха забързали. Когато видя Нора, направи обичайния скок на куче към стопанина си, постави предни лапи върху нея, подуши я по лицето и косата и през цялото време скимтеше радостно и размахваше опашка.

А тя едва понесе новия си вид. Когато я обърнаха към огледалото, видя там една сантиментална стара мома, която се опитва да мине за красиво и жизнено младо момиче. Тая прическа просто не й подхождаше. Тя само подчертаваше колко безлична и грозновата е всъщност. Никога нямаше да бъде секси, чаровна, нещо по-така и всичко друго, което прическата се опитваше да загатне. Все едно да привържеш към опашката на пуйка ветрило от пъстроцветни пера и да я представяш за паун.

Но тъй като не искаше да засегне Травис, се престори, че харесва новия си вид. Обаче още същата вечер изми косата си, търка я докато изсъхне и премахне всички следи от тъй наречената фризура. Стара се много, но къдренето й попречи да я направи като преди — права и прилепнала.

На следващия ден, когато я вземаше за обяд, Травис остана явно изненадан, че тя се е върнала към предишния си вид. Но не каза нищо, не зададе никакви въпроси. А тя толкова се притесняваше да не засегне чувствата му, че първите няколко часа не посмя да го погледне в очите за повече от секунда-две.

Въпреки нейната все по-честа и упорита съпротива, Травис настояваше непременно да й купи нова рокля, нещо лятно и в по-ярки цветове, но достатъчно официално за вечеря в „Звездите на града“, изискан ресторант в Уест Гутиерес, където, според него, човек можеше да види някои от живеещите наоколо филмови звезди, а тук те бяха почти колкото в Бевърли Хилз — Бел Еър. Посетиха един скъп магазин, където Нора пробва много рокли и изчакваше мнението на Травис за всяка, изчервена и унижена. Продавачката изглежда наистина харесваше как изглежда тя във всяка и непрекъснато повтаряше, че фигурата й е съвършена, но Нора не можеше да се отърси от чувството, че й се надсмива.

Роклята, която Травис хареса най-много, беше от колекцията на Дайан Фрийс. Нора също не можеше да отрече красотата й: преобладаваха червеното и златистожълтото, но върху фон от невероятни цветове, за които човек не би помислил, че могат да са в подобна хармония (явно това отличаваше моделите на Фрийс от всички други). Тази рокля придаваше изключителна женственост. Върху красива жена можеше да е шокираща. Но за нея не ставаше. Тъмни цветове, безформени кройки, проста материя, никакви украшения — това беше нейният стил. Опита се да му каже кое й подхожда, обясни му, че за нищо на света няма да облече подобна рокля, но той само повтаряше: