Дийн Кунц - Пазители

Но сега, след като прибра багажа от куфара, трябваше да си приготви вечеря долу в кухнята. Риба тон. Три твърдо сварени яйца. Няколко сухи ръжени бисквити. Две ябълки и портокал. Бутилка „Гаторейд“.

В кухнята имаше маса и един стол в ъгъла, но той взе вечерята в почти празната голяма спалня на горния етаж. Седна на един стол до западния прозорец. Океанът беше съвсем наблизо — през една пресечка, зад крайбрежната магистрала и широкия плаж — затова от втория етаж той виждаше бушуващия прибой.

По небето имаше разкъсани облаци, които изпъстряха морската вода със сенките си. Някъде тя имаше цвета на разтопен хром, а другаде огромните маси вода приличаха на тъмна кръв.

Денят беше топъл, въпреки че през прозорците изглеждаше измамно студен, дори зимен.

Когато наблюдаваше океана, той винаги чувстваше как приливите и отливите на кръвта в неговите вени са в съвършена хармония с ритъма на огромните вълни.

И сега, след вечерята, той замря. В безсловесно общуване с морето — припяваше си нещо монотонно, а погледът му проникваше през бледото отражение в прозореца като през стъкло на аквариум. Но дори и сега той усещаше, че е някъде в океана — някъде дълбоко под вълните, в един чист, студен и безкраен свят на мълчанието.

По-късно следобед той отиде с камионетката си в Ървин и намери лабораториите Банодайн. Банодайн беше местност в подножието на планините Санта Ана. Компанията имаше две сгради в средата на доста широка площадка, учудващо голяма за район с толкова скъпи имоти: по-малката постройка беше на два етажа с форма на L, а по-голямата — V-образна, едноетажна, имаше само няколко тесни прозореца и напомняше крепост. И двете имаха съвременен дизайн, интересна смесица от плоски панели и красиво заоблени повърхнини, покрити с тъмнозелен и сив мрамор и бяха доста привлекателни. Тъй като около постройките имаше голям паркинг за персонала и добре поддържаната тревна площ с няколко палми и коралови дървета заемаше огромна площ, те изглеждаха по-малки от действителния си размер, който се губеше на фона на обширната равна земя.

Пожарът бе обхванал само V-образната сграда, в която бяха лабораториите. Единствените признаци на разрушение бяха няколко счупени прозореца и петна от сажди по мрамора над тези тесни процепи.

Мястото не беше оградено със специална ограда или стена, тъй че, стига да пожелаеше, Винс би могъл да влезе направо от улицата, въпреки че на входната алея с дървета имаше някаква врата и помещение за пазач. Но съдейки по нашивките върху ръкава на пазача и малко страшния вид на сградата с лабораториите, Винс подозираше, че поляните се наблюдават от електронни устройства и сложните алармени системи могат да вдигнат нощната стража на крак още преди нежеланият посетител да е направил няколко стъпки по тревата. Изглежда подпалвачът разбираше не само от палене на огън — сигурно беше, че има и сериозни познания върху електронните системи за сигурност.

Винс мина бавно покрай мястото в едната посока, после обърна колата и се върна обратно. Сенките на облаците тичаха като призраци през поляната и се плъзгаха по стените на постройките. Нещо в Банодайн придаваше на това място мрачен, дори малко зловещ вид. А Винс не мислеше, че би допуснал гледната му точка да бъде ненужно помрачена от това, което вече знаеше за изследванията тук.

Той подкара обратно колата към дома си в Хантингтън Бийч.

Надеждата му, че като отиде в Банодайн и види самото място, ще успее да планира действията си, не се оправда. Още не знаеше какво да предприеме. Не виждаше на кого може да продаде тази информация на цена съответстваща на риска. Разбира се, не можеше да я предложи на правителството на САЩ: та това си беше тяхна информация. Естествено, не и на Съветите, естествения противник, защото точно Съветите му платиха да убие Уедърби, Ярбекови, Хъдстънови и Хейнз.

Разбира се, той не можеше да докаже, че е работил за Съветите. Те пипаха чисто, когато наемаха някой на свободна практика като него. Но с тези хора сключваше договори толкова често, колкото и с мафията и през годините те му дадоха достатъчно доказателства, че са от Съветите. От време на време му се случваше да разговаря по телефона с други хора, не трите обичайни гласа в Ел Ей, и винаги говореха с нещо като руски акцент. Освен това, техните жертви обикновено бяха в някаква степен свързани с политиката, или, както в случая с убийствата около Банодайн — с отбраната. А и информацията им винаги беше много по-цялостна, точна и подробна от тая, която му даваше мафията, когато се договаряха за някой сравнително прост удар, и то в рамките на синдиката.