Дийн Кунц - Пазители

Изправена пред отворената врата, тя ги гледаше как се качват в пикапа и тръгват.

Травис й помаха с ръка.

И тя му махна.

После автомобилът достигна ъгъла, зави надясно и изчезна от погледа, а Нора съжали, че от дребнав страх не покани Травис поне за малко. Малко остана да изтича след тях, да извика името му и да се втурне надолу по стъпалата към тротоара подир пикапа. Но него вече го нямаше и тя беше отново сама. Влезе в къщата без желание и затвори врата за светлината навън.

Служебният вертолет „Бел Джет Рейнджър“ се носеше бързо над гористите дефилета и стръмните хребети в предпланините на Санта Ана, а сянката му летеше по върховете на дърветата пред него, защото слънцето беше вече доста на запад в късния петъчен следобед. Когато доближиха горната част на каньона Свети Джим, Лемюъл Джонсън погледна през прозореца на пътническото отделение и видя долу четири от патрулните коли на окръжния шериф, спрели една зад друга по тесния черен път. Два други автомобила — микробусът на съдебния следовател и един Джип Чероки, вероятно собственост на жертвата — бяха паркирани до каменната къща. Пилотът едва намери място на поляната да приземи хеликоптера. Още преди да загасне двигателят и позлатените от слънцето перки да забавят въртенето си, Лем излезе от машината и забърза към къщата, а по петите го следваше неговата дясна ръка, Клиф Соумз.

Уолт Гейнз, окръжният шериф, излезе от къщата да посрещне Лем. Гейнз беше едър мъж, висок шест фута и четири инча, тежеше поне двеста фунта, с огромни рамене и широк гръден кош. Царевично жълтата коса и очите, сини като метличина между царевичните редове, можеха да го направят кинозвезда, стига лицето му да не беше толкова широко и с груби черти. Беше на петдесет и пет, но изглеждаше на четирийсет и косата му беше само малко по-дълга, отколкото по времето на неговата двайсетгодишна служба във военноморските сили.

Въпреки че Лем Джонсън беше чернокож, точно толкова тъмен, колкото Уолт — светъл, въпреки че беше седем инча по-нисък и шейсет фунта по-лек от Уолт, въпреки че чернокожите му родители бяха от заможната средна класа, а родата на Уолт идеше от белите бедняци в Кентъки, и въпреки че Лем беше десет години по-млад от шерифа, те двамата бяха приятели. Повече от приятели. Верни другари. Играеха заедно бридж, ходеха с лодка навътре в морето за риба и прекарваха безкрайно приятно, като седяха в градински столове на верандата на някой от двамата, пиеха бира „Корона“ и разнищваха световните проблеми. Дори жените им станаха първи приятелки, нещо много неочаквано за Уолт, който го смяташе за „чудо, защото жена ми за трийсет и две години не е харесала никого от моите познати.“

За Лем приятелството на Уолт Гейнз също беше чудо, защото той много трудно се сприятеляваше. Беше от хората, които наричат: „работохолици“ и нямаше свободно време да превръща запознанствата си в по-трайни връзки. Но не бяха нужни никакви усилия, за да се сприятели с Уолт; те се надушиха като в поговорката още при първата си среща и веднага разбраха, че имат сходни мнения и възгледи. А след шест месеца вече се държаха като приятели от детинство. Лем ценеше това приятелство почти колкото брака си с Карън. Щеше да понася по-трудно напрежението в работата си, ако поне от време на време не се отпускаха с Уолт.

След като свистенето на перките утихна, Уолт Гейнз каза:

— Не мога да си представя защо вас, федералните, ви интересува толкова убийството на някакъв стар незаконен обитател на каньона.

— Дотук добре — отвърна Лем. — Нито трябва да си представяш, нито да искаш да знаеш.

— Както и да е, изобщо не очаквах, че ще се появиш самият ти. Очаквах, че ще пратиш някой от своите некадърници.

— Агентите на НУС 10 10 НУС (NSA) — Национално Управление за Сигурност. — Б.пр. не обичат да ги наричат некадърници — отвърна Лем.

Като погледна Клиф Соумз, Уолт каза:

— Ама така се отнася към вас, нали? Като към некадърници?

— Да, той е тиранин — потвърди Клиф. Беше на трийсет и една години, червенокос и с лунички. Приличаше повече на старателен млад проповедник, отколкото на агент от НУС.

— Е, Клиф — продължи Уолт Гейнз. — Трябва да знаете защо Лем е такъв. Баща му е бил потиснат черен бизнесмен, който никога не е успял да спечели повече от двеста хиляди на година. Тормозили го, значи. И затова Лем си е втълпил, че вие, белите момчета, трябва заради него да прескачате огнени обръчи, винаги, когато той реши, за да си навакса за всичките тия години брутално потисничество.