Дийн Кунц - Пазители

— Кара ме да му викам „Масса“ 11 11 Масса — обръщение на роб към господаря му, „господарю“. — Б.пр. — каза Клиф.

Лем въздъхна:

— И двамата сте ми толкова забавни, че заслужавате по един удар в слабините. Къде е тялото?

— След мен, Масса — подкани ги Уолт.

Един топъл полъх на следобедния вятър поклати клоните на околните дървета и в тишината на каньона зашумяха листата им. Шерифът въведе Лем и Клиф в първата от двете стаи на постройката.

Лем веднага разбра защо Уолт го избива на шеги. Той се опитваше с пресиления си смях да избяга от ужаса вътре в къщата. Все едно да се смееш на висок глас нощем в гробище, за да пропъдиш таласъмите.

Две кресла бяха прекатурени, а тапицерията им — разкъсана. Белият дунапрен се сипеше от разкъсаните възглавници на канапето. Разкъсани книги с меки корици се търкаляха не само под библиотечката в ъгъла, а по цялата стая. В бъркотията по пода блещукаха като брилянти парченца от стъклото на големия прозорец. Стените навсякъде бяха изпръскани с кръв, а подът от светъл чам беше потъмнял от нея.

Като двойка гарвани, които търсят блестящи дреболии за украса на гнездото си, двама лаборанти внимателно човъркаха из развалините. От време на време единият програкваше тихо, вдигаше нещо с клещите си и го поставяше в найлонов плик.

Очевидно тялото вече беше обработено и фотографирано, защото го бяха сложили в прозрачен найлонов чувал, поставен до вратата за да бъде изнесен после навън в катафалката.

Като погледна надолу към трупа с едва различима човешка форма под млечнобялата материя, Лем попита:

— Как му е името?

— Уес Далбърг — каза Уолт. — Живял е тука повече от десет години.

— Кой го откри?

— Един съсед.

— Кога е убит?

— Доколкото можем да кажем, преди около три дни. Може би във вторник вечерта. За по-голяма точност трябва да изчакаме лабораторните тестове. Напоследък времето беше доста топло, а това променя скоростта на разлагане.

Вторник вечерта… Във вторник, в ранните часове преди утрото, стана бягството в Банодайн. До вторник вечерта Чуждият спокойно можеше да измине това разстояние.

Лем потръпна само при мисълта за това.

— Да не ти е студено? — попита го Уолт подигравателно.

Лем не отговори. Да, бяха приятели, и двамата бяха служители на закона: единият местен, а другият — федерален, но в този случай те обслужваха противоположни интереси. Задачата на Уолт бе да разкрие истината и да я представи на обществеността, а задачата на Лем — да прикрие случая зад десет ключа и да го запази недостъпен за никого.

— Яко смърди тука — каза Клиф Соумз.

— Трябваше да го помиришеш преди да напълним чувала — отвърна Уолт. — Гадост.

— Не е само… разлагане — продължи Клиф.

— Не е — потвърди Уолт, като сочеше към някои петна тук-там по пода, които не бяха причинени от кръв. — Има също урина и изпражнения.

— На жертвата ли?

— Не мисля — отговори Уолт.

— Направихте ли им някакви предварителни тестове? — попита Лем, като се опита да не придава на въпроса си тревожно звучене. — Някакви микроскопски проверки на място?

— Не. Ще носим пробите в лабораторията. Мислим, че са от това, дето е връхлетяло през прозореца.

Като вдигна поглед от чувала с трупа, Лем каза:

— Искаш да кажеш човека, който е убил Далбърг?

— Не е човек — отговори Уолт — и мисля, че го знаеш.

— Не е човек ли? — каза Лем.

— Поне не е човек като тебе и мене.

— Тогава какво мислиш, че е?

— Проклет да съм, ако знам — отговори Уолт, като потъркваше четината по тила си със своята голяма ръка. — Но ако съдим по тялото, убиецът е имал остри зъби, може би лапи с нокти и е бил в отвратително настроение. Сега започна ли да ви прилича на това, което търсите?

Лем не можеше да бъде подведен толкова лесно.

Известно време никой не проговори.

През строшения прозорец повя свеж боров въздух и малко намали вонята на разложена плът.

Тогава единият от лаборантите каза „А!“ и щипна с клещите си нещо от грубия зид.

Лем въздъхна уморено. Нещата не вървяха на добре. Хората на Уолт никога нямаше да разберат какво е убило Далбърг, но щяха да съберат достатъчно данни, за да проявят дяволско любопитство. В края на краищата нещата опираха до националната сигурност и беше недопустимо разни цивилни да утоляват жаждата си за сензации с това. Лем трябваше да прекрати тяхното разследване. Надяваше се неговата намеса да не ядоса Уолт. Истинска проверка за приятелството им.