Дийн Кунц - Пазители

— Това е диво муле — каза Уолт Гейнз.

Наистина. Просто едно диво муле.

Животното спря на десетина фута от тях, под увисналите клони на един смърч и ги загледа с големите си кафяви очи, светнали от любопитство. Държеше главата си високо, а ушите му бяха щръкнали.

— Толкова са свикнали с хората из тия каньони, че са почти питомни — обясни Уолт.

Лем въздъхна уморено докато прибираше пистолета.

Дивото муле усети напрежението на хората, обърна се и се впусна в галоп по пътечката докато се загуби в гората.

Уолт наблюдаваше Лем с изпитателен поглед.

— Какво се крие там, приятел?

Лем не отговори. Само избърса потните си ръце в сакото.

Бризът отслабна, но стана по-хладен. Наближаваше вечерта, а нощта неотклонно я следваше.

— Никога не съм те виждал нервен и уплашен — каза Уолт.

— От кофеина е. Много кафе пих днес.

— Глупости.

Лем сви рамене.

— Изглежда, че това, което е убило Далбърг е някакво животно, нещо с много зъби и нокти, нещо свирепо — каза Уолт. — Но, дявол го взел, никое животно няма да вземе и постави главата на човека върху чиния в средата на кухненската маса. Гаднярска шега. А животните не си правят шеги с никого, камо ли гадни. Каквото и да е убило Далбърг… то е оставило главата така, за да ни се присмее. За Бога, с какво си имаме работа?

— Ти не искаш да знаеш това. И не трябва да знаеш, защото аз поемам юридическата отговорност за този случай.

— Взели те мътните.

— Имам правото за това — каза Лем. — Той вече е в ръцете на федералните власти, Уолт. Ще конфискувам всичките веществени доказателства, събрани от твоите хора, всичките доклади, които са написали досега. Ти и подчинените ти нямате право да споменавате на никого какво сте видели тука. Ще разкриете дело за случая, но вътре ще има само една записка от мене в уверение на това, че на пълно законно основание разследването поемат федералните власти. Измъквате се. Каквото и да стане, никой не може да те обвини, Уолт.

— Майната ти.

— Остави тая работа, Уолт.

Шерифът се намръщи:

— Аз съм длъжен да зная…

— Остави я.

— … дали хората в моя окръг са в опасност? Поне това ми кажи, по дяволите.

— Да.

— В опасност?

— Да.

— И ако се преборя с вас по съдебен ред, ако се обърна към правосъдието, за да поема случая, ще мога ли да направя нещо и да намаля тази опасност, да дам сигурност на населението?

— Не. Нищо не можеш да направиш — думите на Лем прозвучаха искрено.

— Тогава няма смисъл да ви отстранявам.

— Никакъв — отговори Лем.

После тръгна към къщата, защото дневната светлина бързо намаляваше, а той не искаше да бъде близо до гората, когато тя потъне в мрак. Е, да, този път беше само едно диво муле. Но следващия?

— Почакай само минутка — каза Уолт. — Нека да ти кажа какво мисля, а ти просто слушай. Не е нужно да се съгласяваш или да отричаш думите ми. Всичко, което искам, е да ме изслушаш.

— Давай — Лем беше нетърпелив.

Сенките на дърветата бавно, но неотклонно пълзяха по високата суха трева на полянката. Слънцето беше на ръба на западния хоризонт.

Уолт пристъпи от сянката към осветено от слабата слънчева светлина място, с ръце в задните джобове, забил поглед в прашната земя докато събере мислите си. Тогава каза:

— Във вторник следобед в една къща до Нюпорт Бийч се промъкнал убиец, застрелял мъж на име Ярбек и пребил жена му до смърт. Същата вечер някой убил цялото семейство Хъдстън в Лагуна Бийч — мъжа, жената и момчето им. Полицията на двете места използува една и съща съдебна лаборатория, затова бързо разбрахме, че при двете нападения е използувано същото оръжие. Но това е почти всичко, което полицията ще успее да научи, защото вашите от НУС тихомълком са поели разследването и на тези две престъпления. В името на националната сигурност.

Лем не отвърна нищо. Съжаляваше, че изобщо се съгласи да слуша. Добре, че поне не беше поел пряка отговорност да разследва убийствата на учените, за които беше почти сигурно, че са организирани от Съветския Съюз. Прехвърли тази задача на други, за да може да насочи всичките си усилия върху намирането на кучето и Чуждия.

Слънцето гореше в оранжеви пламъци. В прозорците на къщата блестяха отраженията на тоя загасващ огън.

Уолт продължи:

— Добре. Тогава идва ред на доктор Дейвис Уедърби от Корона Дел Мар. Изчезнал от вторник. И днес сутринта братът на Уедърби намира тялото на доктора в багажника на колата му. Местните патолози едва пристигат на местопрестъплението и агентите на НУС тутакси се появяват.