Дийн Кунц - Пазители

Отнесе Хейнз във Форда и го постави на предната седалка отпуснат върху вратата, сякаш просто спеше мирно и тихо. Наклони главата му леко назад, така че кръвта от носа да се стича по гърлото.

От крайбрежната магистрала, която, въпреки че беше главен път, имаше много завои и навсякъде беше в ремонт, Винс последователно отби в няколко все по-тесни и разбити черни пътища, минаващи от макадам в прашни просеки с дълбоки коловози, по-навътре и по-навътре в тропическата гора, докато достигна отдалечено и самотно място, където пътят свършваше пред огромна стена от зелени дървета и избуяла растителност. Докато пътуваха, Хейнз два пъти започна да идва в съзнание, но Винс укроти доктора, като удряше главата му в таблото.

Сега той повлече мълчащия мъж от Форда, през една пролука в храстите, навътре във високата гора, докато намери сенчеста полянка, постлана с пухкав мъх. Граченето и чуруликането на птиците изведнъж секна и непознати животни със странни гласове се разбягаха из шубрака. Големи насекоми и един бръмбар колкото ръката на Винс запълзяха встрани от пътя му, а гущерите се втурнаха нагоре по стеблата на дърветата.

Винс се върна до Форда, където беше оставил някои уреди за разпит. Пакет спринцовки и две стъклени шишенца натриев пентотал. Кожена палка с оловни сачми за тежест. Ръчно електрическо устройство за лазерна хирургия — Тазер, напомнящо дистанционно управление за телевизор. И един тирбушон с дървена дръжка.

Лотън Хейнз беше още в безсъзнание, когато Винс се върна на полянката.

Хейнз трябваше да умре още преди двайсет и четири часа. Хората, наели Винс за изпълнение на три задачи вчера, възнамеряваха да използуват друг наемник на свободна практика, който живееше в Акапулко и работеше на територията на Мексико. Но онзи беше умрял вчера сутринта, когато един дългоочакван колет от „Фортнъм и Мейсън“ в Лондон изненадващо се оказа запълнен с два фунта пластичен експлозив вместо желета и мармалади асорти. Винс се оказа спешно необходим за изпълнение на задачата и групата в Лос Анджелиз го нае, въпреки че ставаше опасно претоварен. А за него това бе добре дошло, защото беше сигурен, че този доктор също е свързан с лабораториите в Банодайн и може да го осведоми по-подробно за проекта „Франсис“.

Сега, обикаляйки тропическата гора около полянката, където лежеше Хейнз, Винс намери едно паднало дърво и успя да отчупи от него извито парче плътна кора, която щеше да му послужи като черпак. После намери едно затлачено от зелени водорасли поточе и напълни почти една кварта 8 8 Кварта — мярка за течности, равна на 1.14 л. — Б.пр. застояла вода в дървения съд. Течността изглеждаше гадно.

Един дявол знаеше какви тропически бактерии се въдят в нея. Но, разбира се, никакви зарази нямаха значение за Хейнз точно сега.

Винс хвърли първия черпак в лицето на Хейнз. След минута се върна с ново количество и принуди доктора да го изпие. След като много пъти плю, задавя се, мъчи се да затвори уста и повърна малко, съзнанието на Хейнз най-накрая се проясни достатъчно да схваща какво му говорят и да отговаря разбираемо.

Държейки в ръце кожената палка, Тазера и тирбушона, Винс обясни как ще използува всяко от тях, ако Хейнз се инати. Докторът — който обясни, че е специалист по мозъчна физиология и функционална анатомия — доказа, че е повече интелигентен, отколкото патриотично настроен и нетърпеливо разкри всички подробности на свръхсекретната отбранителна програма, за която работеше в Банодайн.

Когато Хейнз се закле, че е казал всичко, Винс приготви натриевия пентотал. Като всмукваше наркотика в спринцовката, попита за да продължи разговора:

— Докторе, каква е тая работа между тебе и жените?

Хейнз, проснат по гръб върху едрия мъх с ръце встрани, точно както Винс му беше наредил, не можа бързо да осъзнае смяната на темата. Мигаше объркан.

— Следя те от обяд и знам, че ги имаш три сигурни в Акапулко…

— Четири — каза Хейнз и въпреки ужаса, в лицето му видимо се появи гордост. — Мерцедесът, който карам, е собственост на Жизел — най-сладката малка…

— Значи използуваш колата на една жена, за да я мамиш с други три?

Хейнз кимна и се опита да се усмихне, но трепна от болката, която усмивката предизвика в разбития му нос.

— С дамите винаги… съм я карал така.

— За Бога! — Винс беше отвратен. — Не разбираш ли, че вече не живеем в шейсетте или седемдесетте години? Свободната любов отдавна е мъртва. Тя сега си има цена. Страшна цена. Не си ли чувал за херпес, СПИН, всичките тия гадости? — и като инжектира пентотала, продължи: — Ти трябва да си носител на всичките венерически заболявания, известни на човечеството.