Дийн Кунц - Пазители

Блондинката си тръгна с „Порше“-то, а Хейнз излезе от паркинга с бял спортен „Мерцедес“ 560 SL. Той със сигурност не беше взет под наем и Винс се чудеше как докторът се е сдобил с него. Хейнз остави колата на съхранение при пиколото на друг хотел. Същото стори и Винс. Той последва доктора през фоайето, което ги изведе на плажа, а там се отдадоха на привидно безцелна разходка по брега. Но не след дълго Хейнз се намести до страхотно красиво мексиканско момиче с бикини на ресни. Имаше съвършено тяло, тъмна кожа и беше петнайсет години по-млада от доктора. Тя се печеше на слънцето в кресло, а очите й бяха затворени. Хейнз я изненада с една целувка по шията. Момичето очевидно го познаваше, защото се хвърли на врата му със смях.

Винс походи малко по плажа, върна се и седна зад Хейнз и мексиканката, като между тях останаха само двама души. Не се опасяваше, че Хейнз ще го забележи. Изглежда докторът нямаше зрение за друго, освен красиви женски тела. Освен това, въпреки ръста си, Винс умееше да се слива с околния фон. Над открития залив някакъв турист се носеше с парашут високо във въздуха зад моторницата, която го теглеше. Горещото слънце изливаше светлината си като безкраен дъжд от стари златни монети върху пясъка и морето.

След двайсет минути Хейнз целуна момичето по устните, после по извивката над гърдите и тръгна обратно по пътя, от който беше дошъл. Момичето се провикна:

— Довечера в шест!

Хейнз й отговори:

— Ще бъда там.

След това Хейнз и Винс направиха приятна разходка с коли. Отначало Винс мислеше, че пътуването на доктора има някаква цел, но след няколко мили изглеждаше, че просто летят за удоволствие по крайбрежния път и се наслаждават на пейзажа. Отминаха плажа Револкадеро и продължиха по-нататък Хейнз в белия си „Мерцедес“, а Винс, поддържащ нужната дистанция — в стария „Форд“.

Най-накрая стигнаха до един паркинг с красива панорама, където Хейнз спря и паркира зад друга кола с четирима ярко облечени туристи, слизащи точно в този момент. Винс също паркира и отиде пеш до железния парапет на ръба на стръмната скала, откъдето гледката към каменистия бряг и ревящите сто фута надолу вълни беше наистина величествена.

Туристите с папагалено пъстри ризи и раирани панталони изчерпаха възклицанията си за гледката, изщракаха последните си снимки, изхвърлиха колкото отпадъци имаха и отпътуваха, като оставиха Винс и Хейнз сами върху стръмната скала. Единственият автомобил по пътя беше доближаващ черен камион на фирмата Транс Ам. Винс търпеливо го чакаше да отмине. След това искаше да изненада Хейнз.

Вместо да ги отмине, машината на Транс Ам отби встрани, паркира до „Мерцедес“-а на Хейнз и от него слезе едно великолепно момиче на около двадесет и пет. Затича се към Хейнз. Имаше много екзотичен вид — приличаше на мексиканка, но с малко китайска кръв. Носеше широка бяла фланелка, бели шорти и имаше най-красивите крака, които Винс беше виждал. Двамата с Хейнз тръгнаха по парапета, докато се отдалечиха от Винс на около четиридесет фута и там тъй се вкопчиха един в друг, че Винс се изчерви.

Следващите няколко минути той бавно напредваше към тях по парапета, като от време на време храбро се навеждаше надолу и извиваше врат, за да гледа глуповато гърмящия прибой, хвърлящ пръски на двайсет фута във въздуха — и възкликваше „У-у-х-а-а!“, когато някоя особено голяма вълна удряше каменните грамади — и така се опитваше да придаде на приближаването си съвсем невинен вид.

Въпреки че бяха с гръб към него, бризът довяваше откъслечни думи от техния разговор. Жената изглежда се тревожеше, че мъжът й може да открие присъствието на Хейнз в града, а Хейнз я убеждаваше да се реши за утре вечерта. Тоя човек нямаше срам.

По магистралата отново нямаше никакво движение и Винс реши, че няма да му се отдаде друга възможност да се справи с Хейнз. Направи незабелязано последните крачки до момичето, сграбчи я за тила и колана на шортите, вдигна я във въздуха и я изхвърли зад парапета. Пищейки, тя полетя към скалите отдолу.

Всичко стана толкова бързо, че Хейнз дори нямаше време да реагира. Още в секундата, когато жената полетя, Винс се обърна към изумения доктор и заби юмрук в лицето му, после пак, пръсна устните му, счупи му носа и го повали на земята в безсъзнание.

Точно когато Хейнз се свлече, жената се удари в скалите на брега и Винс прие нейния дар въпреки голямото разстояние. С-с-с-с-нап.

Искаше му се спокойно да се наведе надолу и дълго да гледа смазаното тяло върху скалите, но за нещастие нямаше достатъчно време. По магистралата скоро щяха да се появят коли.