Дийн Кунц - Пазители

В четвърт след полунощ излезе от автомобила. Втъкна пистолета под колана на панталоните си и прекоси тихата и пуста улица към Хъдстънови. Промъкна се през една отворена дървена порта в страничната част на двора, осветен само от лунната светлина, която проникваше през гъстите листа на огромно надвесено коралово дърво.

Спря, за да нахлузи чифт еластични кожени ръкавици. Блестящата на лунните лъчи плъзгаща се стъклена врата водеше към всекидневната. Беше заключена. Една писалка-прожектор от комплекта шперцове освети и дървен прът, пъхнат във вътрешната релса на вратата срещу отваряне със сила.

Хъдстънови съзнаваха значението на сигурността в дома повече от други хора, но това малко интересуваше Винс.

Той притисна малка гумена лепенка към стъклото, очерта с диамантена стъклорезачка кръг близо до дръжката на вратата и внимателно свали изрязаното с лепенка. Провря ръка през отвора и отключи с вътрешната дръжка. После изряза друг кръг близо до прага, отново вкара ръка и отмести дървения прът от релсата, като го побутна към дръпнатите завеси, навътре в стаята.

Не се тревожеше от присъствие на куче. Жената със сладострастния глас му каза, че Хъдстънови нямат домашни животни. Това беше една от причините, по които обичаше да работи именно за тези хора: тяхната информация беше винаги подробна и точна.

След като побутна вратата, се промъкна зад завесите в тъмния хол. Кратко време стоя неподвижен, като чакаше очите му да привикнат към тъмнината и се ослушваше. Къщата беше тиха като гробница.

Първо намери стаята на момчето. Тя беше бледо осветена от електрическия циферблат на малък часовник-радио. Младежът лежеше настрана и леко похъркваше. Шестнайсет. Много млад. Винс ги обичаше много млади.

Заобиколи леглото и се наведе отстрани, лице в лице със заспалия. Свали със зъби ръкавицата от лявата си ръка. С дулото на пистолета, който беше в дясната, докосна момчето под брадичката.

Жертвата се събуди веднага.

Винс притисна яко челото на момчето с голата си длан и едновременно с това дръпна спусъка с другата ръка. Куршумът размаза всичко по пътя си от мекото подножие на брадичката през небцето до мозъка и уби момчето моментално.

С-с-с-снап.

Един мощен импулс жизнена енергия напусна мъртвото тяло и се вля във Винс. Беше толкова чиста и силна, че той изстена от удоволствие, като я усети да се надига в него.

Известно време продължи да стои наведен до леглото, защото не вярваше, че ще успее да контролира крайниците си. Извисен. Затаил дъх. После целуна мъртвото момче по устните и каза в тъмнината:

— Приемам. Благодаря ти. Приемам го.

Промъкна се с бърза и тиха котешка стъпка през къщата и скоро откри спалнята на родителите. Достатъчно светлина хвърляше зеленият циферблат на друг електронен часовник, а през отворената врата на банята мъждукаше нощна лампа. Доктор Хъдстън и жена му спяха. Уби първо нея — С-с-с-снап — без да събуди мъжа й. Тя спеше гола и след като прие нейната жертва, той постави глава върху голите й гърди и заслуша мълчанието на мъртвото сърце. Целуна я по зърната и измърмори:

— Благодаря.

Когато заобиколи леглото, включи лампата на нощното шкафче и събуди доктор Хъдстън, човекът отначало изглеждаше объркан. Докато не видя отворените, безжизнени очи на жена си. Тогава извика и понечи да улови Винс за ръката, но Винс заби два пъти приклада на оръжието в главата му.

Винс повлече изпадналия в несвяст Хъдстън, който също беше гол, към банята. Както и преди, намери лейкопласт, с който успя да завърже китките и глезените на доктора.

След това напълни ваната със студена вода и катурна Хъдстън в нея. Ледената баня съживи доктора.

Въпреки че беше гол и завързан, Хъдстън опита да се измъкне от студената вода и да се нахвърли върху Винс.

Винс го удари по лицето с пистолета и го бутна отново във ваната.

— Кой си ти? Какво искаш? — изпелтечи Хъдстън, когато главата му се подаде над водата.

— Убих жена ти и сина ти, а сега ще убия и тебе.

Очите на Хъдстън сякаш потънаха в размазаното му, мокро лице.

— Джийм? О, не Джийм, наистина не.

— Момчето ти е мъртво — настоя Винс. — Пръснах му мозъка.

Като чу за момчето, Хъдстън примря. Не заплака, нито започна да хленчи, в държанието му външно нямаше нищо драматично. Но очите му рязко, за един миг, загубиха всякакъв живот. Гледаше Винс, но у него нямаше вече нито страх, нито гняв.

Винс каза:

— Сега можеш да избираш между две неща — да умреш бързо и лесно, или да умреш мъчително. Кажи ми каквото искам да знам и ще ти позволя да умреш лесно, бързо и без болка. Но ако упорствуваш, ще го проточа пет или шест часа.