Дийн Кунц - Пазители

Обмисляше дали да не осуети опитите на Стрек като изключи телефона от контакта, но се опасяваше, че може да й потрябва. Ами ако се събуди от нечии стъпки в къщата и не успееше да го включи достатъчно бързо?

Преди да загаси лампата и да влезе под завивките, тя затвори вратата без ключ, като подпря дръжката с едно кресло. Вече легнала в тъмното, пипна с ръка касапския сатър, който беше поставила на нощната масичка и се успокои, че ръката й попада безпогрешно върху него.

Нора лежеше по гръб с отворени очи, съвсем будна. През щорите едва проникваше бледата кехлибарена светлина на уличните лампи. По тавана се редуваха тъмни и бледозлатисти ивици като че ли някакъв безкрайно голям тигър беше застинал в скока си над нейното легло. Тя не знаеше дали някога ще заспи отново спокойно.

Не знаеше също дали ще намери някой, който да мисли за нея — и да се грижи за нея — в големия свят навън, който се закле да овладее. Дали никой нямаше да заобича една мишка и да бъде нежен с нея?

Някъде далеч в нощта монотонно, като за панихида, изсвири влакова сирена. Звукът й беше кух, студен и тъжен.

Винсент Наско никога в живота си не беше имал толкова много работа. Нито беше изживявал подобно щастие.

Когато се обади на обичайния номер в Лос Анджелиз, за да съобщи за успеха си в дома на Ярбек, го пратиха на друг обществен телефон. Намираше се между един магазин за замразени млека и рибен ресторант на остров Балбоа в Нюпорт Харбър.

Там му се обади оня сладострастен, гърлен, но все пак момичешки глас. Тя говореше за убийство, но не го нарече така, не използуваше уличаващи думи, а някакви странни евфемизми, които не можеха да значат нищо в един съд. Говореше от друг, подбран наслуки, монетен автомат, така че почти нямаше възможност да подслушват някой от тях. Разбира се, в този свят на големите игри никой не смееше да поема рискове.

Жената искаше от него да изпълни трета поръчка. Три за един ден.

Докато Винс гледаше вечерното движение на колите по тясната островна улица, жената — която никога не беше виждал и даже не знаеше името й — му даде адреса на доктор Албърт Хъдстън в Лагуна Бийч. Хъдстън живееше с жена си и шестнайсет годишния си син. Трябваше да премахне и двамата — доктора и госпожа Хъдстън; но съдбата на момчето беше в ръцете на Винс. Ако то можеше да остане настрана — добре. Но ако видеше Винс и станеше евентуален свидетел, трябваше да унищожи и него.

— По ваша преценка — каза жената.

Винс вече беше сигурен, че ще очисти и момчето, защото убиването беше по-полезно и му вдъхваше повече сила, ако жертвата беше млад човек. От много време не беше убивал млади и тази перспектива го възбуди.

— Искам само да подчертая — каза гласът, като леко вбесяваше Винс с дишането в паузите, — че това задание трябва да бъде изпълнено с цялата надлежна бързина. Желаем сметките да са приключени още тази вечер. До утре конкуренцията ще е разбрала какво точно се опитваме да направим и ще започнат да ни пречат.

Винс знаеше, че „конкуренцията“ сигурно е полицията. Платиха му да убие трима доктори в един-единствен ден — доктори — а той никога не беше убивал доктори — и затова му стана ясно, че между тях има нещо общо, нещо, за което ченгетата ще се хванат, когато намерят Уедърби в багажника на колата си и Елизабет Ярбек пребита до смърт в собствената си спалня. Винс не знаеше каква е връзката, защото той никога не научаваше нищо за хората, които беше нает да убива и действително не искаше да научава каквото и да е. Така беше по-сигурно. Но ченгетата непременно щяха да свържат Уедърби с Ярбек и тях двамата с Хъдстън, тъй че ако Винс не посетеше Хъдстън тази вечер, полицията до утре щеше да го постави под охрана.

Винс попита:

— Искам само да знам… дали искате заданията да бъдат изпълнени по същия начин като другите две днес? Трябва ли да са по образец?

Мислеше си, че може би ще е по-добре да изгори до основи къщата на Хъдстънови заедно със самите тях, за да прикрие убийствата.

— Не, категорично желаем да са по същия образец — каза жената. — Същия като при другите. Искаме да разберат, че ние действуваме.

— Разбирам.

— Искаме да им натрием носовете — каза тя и се засмя леко. — Искаме да вкусят гъбата с оцета.

Винс постави слушалката и се запъти да вечеря във „Веселия Роджър“. Взе си зеленчукова супа, хамбургер, пържени картофи, нарязан лук, зелева салата, шоколадов кекс със сладолед и (това го реши накрая) ябълков пай, като поля всичко с шест чаши кафе. Той винаги си хапваше доста, но апетитът му силно се увеличаваше след свършена работа. Всъщност даже след пая не се усещаше сит. Разбираемо. Само за един претрупан с работа ден беше поел жизнените енергии на Дейвис Уедърби и семейство Ярбек; беше прероден, силен като двигател на състезателна машина.