Дийн Кунц - Пазители

Обмяната на веществата му действуваше на високи обороти, известно време щеше да се нуждае от повече гориво — докато тялото му поеме излишъка от жизнена енергия в своите биологични батерии за бъдеща употреба.

Способността да попива жизнената сила на жертвите си беше този Дар, който го различаваше от всички други хора. Дарът щеше да му осигури вечна сила, жизненост, острота на сетивата. И вечен живот.

Никога не беше разкривал тайната на чудесния си Дар нито на жената с гърления глас, нито на който и да е от своите работодатели. Почти нямаше хора с нужното въображение и широки разбирания, за да приемат сериозно този чуден талант. Винс го пазеше за себе си, защото се опасяваше, че ще го вземат за луд.

На излизане от ресторанта застана за малко на тротоара и само вдишваше дълбоко, поглъщайки свежия горски въздух. Откъм пристанището повя хладен нощен вятър и понесе из улицата захвърлени хартийки и пурпурни жакардови цветове.

Винс се чувствуваше страхотно. Вярваше, че в него се надига стихийна сила, същата като силата на морето и вятъра.

Подкара колата на юг от Балбоа към Лагуна Бийч. В единайсет и двайсет паркира в една странична уличка до къщата на Хъдстънови, тя беше на един от хълмовете, едноетажна, построена високо на стръмния склон заради панорамата към океана. Видя, че светят два прозореца.

Мина между двете седалки, приседна във фургона на камионетката, където никой не можеше да го види и зачака всички от семейство Хъдстън да си легнат. Малко след като излезе от къщата на Ярбек смени синия костюм и облече широки панталони, бяла риза, кафявочервен пуловер и тъмносиньо яке от изкуствена материя. Сега, в тъмното, не можеше да направи нищо друго освен да приготви оръжията си, прибрани в картонена кутия и покрити с два хляба, пакет от четири рула тоалетна хартия и други дреболии, създаващи впечатление, че току-що е излязъл от магазина.

Валтерът калибър 38 беше напълно зареден. След като приключи работата в къщата на Ярбек, той зави чисто нов заглушител върху цевта — от новия модел с намалена дължина, чийто два пъти по-малък размер в сравнение със стандартния беше плод на технологическата революция. Постави оръжието близо до себе си.

Имаше и шестинчов нож с автоматично отварящо се острие. Пусна го в десния преден джоб на панталоните си.

След като нави въжената гарота за удушаване в стегната намотка, я пъхна в левия вътрешен джоб на якето си.

Имаше и палка с тежест от оловни сачми. Нея прибра в десния вътрешен джоб на якето.

Не мислеше да използува друго освен пистолета. Въпреки това обичаше да е подготвен за всякакви случайности.

При някои поръчки беше използувал полуавтоматичен „Узи“, нелегално преработен за автоматична стрелба. Но настоящата задача не искаше по-тежко въоръжение.

Той имаше също малък кожен пакет, колкото половин комплект за бръснене, съдържащ няколко най-прости инструменти за влизане с взлом. Тях изобщо не прегледа. Вероятно нямаше да му дотрябва, защото много хора проявяваха учудващо лекомислие относно сигурността на домовете си и оставяха незаключени нощем врати и прозорци, като че ли вярваха, че живеят в квакерско селище от деветнадесети век.

В единайсет и четиридесет той се наведе между предните седалки и погледна през страничното прозорче към къщата на Хъдстънови. Всички лампи бяха загасени. Добре. Вече бяха в леглата.

Искаше да ги остави да заспят, затова пак седна във фургона, изяде един шоколад „Гудбар“ и се замисли как да похарчи част от съществените хонорари, спечелени от сутринта до сега.

Отдавна искаше да има воден мотоциклет — една от ония страхотни машини, с които е възможно да усещаш, че караш водни ски, без да те тегли скутер. Той беше голям любител на океана. Нещо в морето го привличаше; чувствуваше се уютно в приливните вълни и живееше почти пълноценно, когато се движеше в хармония с огромните, надигащи се, тъмни маси вода. Наслаждаваше се на гмуркането, ветроходството и сърфа. През младежките си години прекарваше повече време на плажа отколкото в училище. И сега понякога яхваше дъската за сърф — само ако вълната е висока. Но вече беше на двадесет и осем и търсеше по-силни усещания от сърфинга. Това, с което преди постигаше трепет и вълнение, вече не му стигаше. Напоследък го вълнуваше скоростта. Представяше си как се плъзга по сивото и тъмно море със своята мощна машина, шибан от вятъра и разтърсван от ударите на непрекъснато прииждащите вълни, как обяздва Пасифика като каубой от родео върху някое младо животно…