Дийн Кунц - Пазители

— Добре, някой може да те е научил да отваряш врата на хладилник. Даже може да те е научил да разпознаваш бирата, марката й по кутията и как да му я носиш. Но все пак тук има някаква загадка. Възможно ли е марката, която са те учили да познаваш, да е същата, която аз имам в хладилника си? Вероятно е, но не много. Освен това, аз не съм ти казвал нищо. Не съм молил да ми носиш бира. Ти го направи на своя глава, като че ли си сметнал, че точно в момента ми се пие бира. А наистина ми се пие.

Травис остави едната кутия на масата. Отри другата в ризата си, отвори капачето и отпи няколко глътки. Не се тревожеше, че кутията е била в устата на кучето. Беше твърде развълнуван от учудващата му ловкост, за да мисли за микроби. Освен това то хващаше кутиите за дъното, сякаш знаеше хигиенните изисквания.

Ретривърът го гледаше как пие.

Като изпи една трета от бирата, Травис си обърна към кучето:

— Ти струва ми се, разбра, че съм напрегнат и тревожен и реши, че една бира ще ми помогне да се отпусна. Полудявам ли или що? Та това е аналитично мислене. Е, много домашни животни усещат настроението на своите господари. Но колко от тях знаят какво е бира и колко от тях разбират, че тя може да прави стопанина по-благосклонен? И друго — как разбра, че има бира в хладилника? Възможно е да си я видял вечерта като си правех сандвичи, и все пак…

Ръцете му трепереха. Отпи още бира, а зъбите му леко тракаха при допира с кутията.

Кучето заобиколи червената маса от Формика и стигна до вратата на двата шкафа под мивката. Отвори единия, завря главата си в тъмното, извади от там кутийка кучешки бисквити „Милк-Боун“ и ги отнесе право при Травис.

Той се засмя и каза:

— Е, добре, щом аз мога да си пия бирата с твоя помощ, значи и ти заслужаваш почерпка — и взе опаковката от кучето, за да му я отвори. — Няколко бисквити ще ти оправят ли настроението, рошава муцуно? — той постави пакет на пода. — Имам ти доверие, че няма да прекаляваш с яденето като обикновените кучета — засмя се той. — Дявол го взел, мисля, че спокойно мога да ти поверя и колата да я караш.

Ретривърът извади ловко една бисквита от пакета, седна с разкрачени задни лапи и щастливо захрупа почерпката.

Травис издърпа един стол, седна на масата и каза на кучето:

— Ти ме караш да вярвам в чудеса. Знаеш ли какво правех в ония гори тази сутрин?

Усърдно раздробявайки бисквитата с челюстите, кучето изглежда не обръщаше внимание на Травис в момента.

— Това беше една сантиментална екскурзия — исках да си спомня колко ми беше приятно в планините Санта Ана когато бях още момче, в дните преди… преди животът ми да стане толкова тъжен. Исках да убия няколко змии — както правих, когато бях малък, — да бродя, да разглеждам и да чувствам хармонията на живота, както едно време. Защото вече много отдавна не ме е грижа дали съм жив или мъртъв.

Кучето спря да дъвче, преглътна трудно и се втренчи съсредоточено в Травис.

— Напоследък изпадам в депресии по-мрачни от обратната страна на луната. Знаеш ли какво е депресия, пухчо?

Оставяйки бисквитата Милк-Боун, ретривърът стана и се доближи до него. Погледна го в очите със същата парализираща прямота и дълбочина като преди.

Когато погледите им се срещнаха, Травис каза:

— Но все пак не помислих за самоубийство. Знаеш, бях възпитан като католик и въпреки че от години не съм стъпвал в църковна служба, все още мисля, че вярвам. А за един католик самоубийството е смъртен грях. Нещо като убийство. Освен това съм твърде умен и упорит, за да се предпазвам, колкото и мрачни да стават обстоятелствата.

Ретривърът мигна, но не наруши общуването с погледи.

— Отидох в ония гори да потърся щастието, което някога имах. А се натъкнах на тебе.

— Аф — каза кучето, сякаш искаше да каже: „добре“.

Той хвана главата му с две ръце, наведе своето лице към неговото и каза:

— Депресия. Чувствуваш, че животът ти е бил безсмислен. Как може едно куче да знае тия работи, м-м-м-м? Кучето не се тревожи за нищо, нали? За него всеки ден е радостен. Ама наистина ли разбираш за какво ти приказвам, а, момче? За бога, струва ми се, че разбираш. Но не ти ли приписвам твърде много разум, твърде много мъдрост, пък даже и да си някое куче-магьосник от приказките? А? Разбира се, ти можеш да правиш изумителни номера, но това не значи, че ме разбираш.

Ретривърът се дръпна и се зае пак с пакета Милк-Боун. Взе опаковката със зъби и разсипа двайсет — трийсет бисквити на линолеума.

— Ето, пак същото — каза Травис. — Една минута приличаш на получовек — а следващата вече си просто едно куче с кучешките му проблеми.