Дийн Кунц - Пазители

Отново се умълчаха.

Най-накрая тя възкликна:

— Еха-а.

Травис каза:

— Той е прав.

— За какво?

— Заслужава си да помислим за това.

През ноември Винс Наско изобщо не очакваше, че ще му трябва цял месец за да подготви удара срещу Рамон Веласкес, оня от Оуклънд, дето беше като трън в петата на Дон Марио Тетраня. Докато не се справеше с Веласкес, Винс не можеше да получи имената на хората в Сан Франсиско, издаващи фалшиви документи за самоличност, които щяха да му помогнат за проследяването на Травис Корнъл, жената и кучето. Затова искаше колкото може по-скоро да превърне Веласкес в купчина гниещо месо.

Но Веласкес се оказа дяволски трудно уловима сянка. Този човек не правеше и стъпка без горилите от двете си страни, от което само биеше повече на очи. И все пак той провеждаше своите операции в комара и наркотрафика — нарушавайки монопола на Тетраня в Оуклънд — с хитрината и потайността на Хауърд Хюз. При деловите си пътувания той винаги се изплъзваше и изчезваше от погледа, използувайки цяла флотилия различни коли, никога не минаваше по един и същ път в два последователни дни, никога не повтаряше мястото на своите срещи, използуваше улиците като офис, но не оставаше на едно място достатъчно дълго за да бъде проследен, набелязан и очистен. Беше безнадежден параноик, който вярва, че всички дебнат удобен момент да се справят с него. Винс така и не успя да го разгледа достатъчно добре и да сравни лицето му с това от снимката, която му дадоха семейство Тетраня. Рамон Веласкес беше като дим.

Винс не успя да го докопа чак до Коледа и при изпълнението на поръчката се получи адска бъркотия. Рамон беше в къщи с много свои роднини. Винс приближи дома на Веласкес от къщата зад него, прескачайки високата тухлена стена между двата големи имота. Докато слизаше от другата страна, видя Веласкес и други хора, седнали в двора близо до басейна край огнище, където се печеше огромна пуйка — възможно ли бе да се пече пуйка на открит огън другаде, освен в Калифорния? — и всички го забелязаха веднага, въпреки че от тях го отделяха поне два декара. Видя как бодигардовете посягат за оръжието в кобурите под саката си, затова нямаше друг избор, освен да стреля със своя „Узи“ без да подбира по целия двор, поваляйки Веласкес, двете горили, жена на средна възраст — вероятно нечия съпруга и една стара дама, която може би беше нечия баба.

С-с-с-с-нап.

С-с-с-с-нап.

С-с-с-с-нап.

С-с-с-с-нап.

С-с-с-с-нап.

Всички останали вътре и вън от къщата пищяха и панически търсеха укритие. Винс трябваше отново да прескочи стената на съседния двор — там, слава Богу, нямаше никого в къщи — но докато премяташе задника си отгоре, някакви латиноамерикански кретени откриха огън по него от къщата на Веласкес. Едва успя да се скрие невредим.

В деня след Коледа, когато се появи в един ресторант в Сан Франсиско, притежаван от Дон Тетраня, за да се срещне с Франк Диченциано — уважаван член на Фамилията, отговарящ за своите действия единствено пред самия Дон — Винс изпитваше силна тревога. Братството имаше свой кодекс за извършването на убийствата. По дяволите, те имаха ненарушими кодекси за всичко — вероятно и за движенията на червата си — и се отнасяха съвсем сериозно към правилата им, но може би на правилата за убийство гледаха малко по-сериозно, отколкото на останалите. Неговото първо изискване гласеше: не може да се убива мъж в присъствието на неговото семейство, освен ако се крие при тях и няма друг начин да се достигне до него. По тази точка Винс чувстваше, че е в пълна безопасност. Но друго правило гласеше, че никога не трябва да се убиват нечия съпруга, деца или баба за да се добереш до целта. Всеки, извършил подобно нещо, вероятно би намерил своята смърт, и то от ръцете на тези, които са го наели. Винс се надяваше да убеди Франк Диченциано, че Веласкес е особен случай — никоя друга мишена досега не бе успявала да разиграва Винс цял месец — затова станалото на Коледа в Оуклънд е било достойно за съжаление, но неизбежно.

Но просто в случай, че Диченциано — съответно Донът — са твърде разгневени, за да слушат каквито и да е обяснения, Винс приготви нещо повече от подръчното оръжие. Знаеше добре, че ако желаят смъртта му, ще го обкръжат и ще му отнемат пистолета преди да го вкара в употреба, още като прекрачи прага на ресторанта, без да знае какво мислят за изпълнението на поръчката. Затова скри по дрехите си пластичен експлозив, готов да го възпламени, помитайки целия ресторант, ако бяха решили да му вземат мярка за ковчег.