Дийн Кунц - Пазители

Този нов и непознат за Винс престъпен свят със съвършена техника го замая. Дори и Донът, човек с блестящ криминален ум, мислеше, че тези хора не пазят информация и не беше разбрал как чрез компютрите това може да стане безопасно. Винс помисли върху казаното от Ван Дайн, докато всичко в главата му се изясни, и тогава каза:

— И така, можете ли да ме отведете при онзи, другия компютър и да издирите новата самоличност на Травис Корнъл?

— За приятелите на Дон Тетраня — отговори Ван Дайн — съм готов на всичко, освен да прережа собственото си гърло. След мен.

Ван Дайн откара Винс с кола в един препълнен китайски ресторант в Чайнатаун 25 25 Китайският квартал. — Б.пр. . Вътре сигурно имаше около сто и петдесет души и всички маси бяха заети предимно от хора с англосаксонски, а не азиатски черти. Въпреки че помещението беше огромно и украсено с хартиени фенери, гипсови дракони, паравани от изкуствени розови храсти и въжета с окачени бронзови камбанки с формата на китайски йероглифи, обстановката напомняше на Винс за кича в италианския ресторант, където миналия август уби хлебарката Пантанела и ченгетата от федералните служби, които го пазеха. Изкуството и украшенията на всички народи — от китайските и италианските до полските и ирландските — бяха в същността си твърде подобни едни на други.

Собственикът беше китаец над трийсетте, представен на Винс просто като Юан. С две бутилки „Цингтао“, връчени от Юан, Ван Дайн и Винс слязоха в канцеларията на собственика, разположена в подземния етаж, където върху две бюра стояха два компютъра, първият в центъра на помещението, а другият — в ъгъла. Този в ъгъла беше включен, въпреки че никой не работеше на него.

— Това е моят компютър — каза Ван Дайн. — Тук никой никога не го употребява. Дори не го и докосват, освен за отваряне на телефонната линия и включване на модулатора всяка сутрин и за изключването му вечер.

— Вярваш ли на Юан?

— Аз му дадох заема, с който започна своя бизнес. На мене дължи доброто си състояние. Освен това заемът е добре маскиран, може да мине и за съвсем чист, нищо не го свързва с мене или Дон Тетраня, тъй че Юан има репутацията на виден гражданин и ченгетата не проявяват интерес към него. А той се отплаща единствено като ми позволява да държа компютъра си тука.

Сядайки пред терминала, Ван Дайн започна да натиска копчетата по клавиатурата. Само за две минути стигна до новото име на Травис Корнъл: Самюъл Спенсър Хиат.

— И това тук — каза Ван Дайн, когато на екрана светнаха нови букви. — Това е жената, която беше с него. Истинското й име бе Нора Луиз Девън от Санта Барбара. Сега се казва Нора Джийн Еймз.

— Добре — каза Винс. — Сега изтрий и двамата от паметта.

— Какво искаш да кажеш?

— Изчисти ги. Извади ги от компютъра. Те вече не са твои. Те са мои. И на никой друг. Само мои.

Скоро след това се върнаха в „Гореща гръд“, място, чието разложение отвращаваше Винс.

В мазето Ван Дайн предаде имената Хиат и Еймз на брадатите вундеркинди, които сякаш живееха там денонощно, без да излизат, като двойка митични пещерни великани.

Първата работа на подземните създания бе да проникнат в компютрите на Службата по автотранспорта. Искаха да видят дали в трите месеца след получаването на новите си документи Хиат и Еймз са се установили някъде и дали са записали автомобилна регистрация на нов адрес.

— Хванах го — каза единият.

На екрана се появи някакъв адрес и брадатият оператор даде команда за отпечатване.

Ансън Ван Дайн откъсна хартията от принтера и я подаде на Винс.

Травис Корнъл и Нора Девън — сега вече Хиат и Еймз — живееха на извънградски адрес по Тихоокеанската крайбрежна магистрала южно от град Кармъл.

В сряда, двайсет и девети декември, Нора отиде сама с кола в Кармъл, защото имаше час при доктор Уейнголд.

Небето беше навъсено, толкова тъмно, че белите чайки, пикиращи под ниските облаци, изглеждаха на техния фон като искрящи светлинки. След Коледа времето беше все същото, но чаканият дъжд така и не заваля.

Обаче днес пороят се изля, точно когато тя спря пикапа на едно от свободните места в малкия паркинг зад кабинета на доктор Уейнголд. За всеки случай беше облякла найлоново яке с качулка и сега я сложи върху главата си, преди да притича от камионетката към едноетажната тухлена сграда.

Доктор Уейнголд я прегледа усърдно както винаги и обяви, че е здрава като бик, което би развеселило Айнщайн.