Дийн Кунц - Пазители

Докато вечеряха, говориха за бебето и Джим попита дали са мислили за имена. Айнщайн, който хапваше в ъгъла с Пука, веднага прие ентусиазирано идеята да участва в даването на име на тяхното първородно дете. Мигновено изтича в килера за да напише своето предложение.

Нора стана от масата да види кое име счита кучето за подходящо.

МИКИ.

— Решително не! — каза тя. — Не можем да кръстим моето бебе на някаква рисувана мишка.

ДОНАЛД.

— Нито на паток.

ПЛУТО.

— Плуто? Мисли по-сериозно, рошава муцуно.

ГУФИ.

Нора твърдо не му позволи да натиска повече педала за пускане на букви, събра използуваните пулове, остави ги настрана, изключи лампата в килера и се върна на масата.

— На вас може да ви изглежда много весело — каза тя на Травис и Джим, които се задавяха от смях, — но той е съвсем сериозен.

След вечерята, насядали около коледната елха, говориха за много неща, включително за намерението на Джим да си вземе още едно куче.

— На Пука му трябва другар като него — каза ветеринарят. — Той е вече почти на година и половина, а аз вярвам, че човешката компания изобщо не им е достатъчна след като минат бебешката си възраст. И те се чувстват самотни като нас. А щом и без това ще му търся другарче, защо да не намеря някой чистокръвен женски лабрадор и току-виж, съм се сдобил с няколко красиви кученца, които по-късно ще продам. И той ще си има не само приятел, а и партньор.

Нора не забеляза, че Айнщайн проявява към тази тема на разговора не по-малък интерес, отколкото към всяка друга. А след като Джим и Пука си бяха тръгнали, Травис намери в килера едно послание и повика Нора да го погледне. ПРИЯТЕЛ. ДРУГАР. ПАРТНЬОР. ЕДИН ОТ ДВАМАТА.

Оказа се, че ретривърът ги е чакал да забележат внимателно подредените букви. Появи се ненадейно иззад тях и ги загледа въпросително.

Нора попита:

— Мислиш ли, че ще ти е приятно да си имаш другарче?

Айнщайн се промъкна в килерчето между тях, разбърка буквите и написа отговора си.

ЗАСЛУЖАВА СИ ДА ПОМИСЛЯ.

— Но, чуй ме, рошава муцуно — каза Травис. — Ти си единствен от вида си. Няма друго куче като тебе, с твоето равнище на интелигентност.

Ретривърът премисли и това, но не се разубеди.

ЖИВОТЪТ Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ИНТЕЛЕКТА.

— Много вярно — отбеляза Травис. Но мисля, че първо трябва много сериозно да го огледаме от всички страни.

ЖИВОТЪТ Е ЧУВСТВО.

— Е, добре — каза Нора. — Ще помислим за това.

ЖИВОТЪТ Е АКО ИМАШ ДРУГАР. АКО СПОДЕЛЯШ.

— Обещаваме ти да обмислим добре и после пак да го обсъдим с тебе — рече Травис. — А сега вече става късно.

Айнщайн набързо изписа още две думи.

БЕБЕТО МИКИ?

— Абсолютно невъзможно — отсече Нора.

Тази вечер, в леглото, след като се любиха с Травис, Нора каза:

— Обзалагам се, че наистина е самотен.

— Джим Кийн?

— Е, да. И за него съм сигурна. Той е толкова добър човек, от него може да стане страхотен съпруг, и жените, също като мъжете, са ужасно придирчиви за външния вид, не мислиш ли? Не тръгват подир мъже с физиономии на хрътки. Женят се за красавци, а после тия се отнасят към тях като към ненужни вещи. Но нямах предвид Джим. Говорех за Айнщайн. Сигурно се чувства самотен понякога.

— Ние винаги сме с него.

— Не, всъщност не сме. Аз рисувам, а ти се занимаваш с неща, в които горкият Айнщайн не може да участва. И ако някой ден действително се върнеш отново към сделките с недвижими имоти, при Айнщайн дълго време няма да остава никой.

— Има си книги. И обича да чете.

— Може би книгите не са достатъчни — каза Нора.

Мълчаха толкова дълго, че тя помисли Травис за заспал. Тогава той каза:

— Ако Айнщайн си намери партньорка и направи кученца, какви ли ще са те?

— Искаш да кажеш — дали ще са умни колкото него?

— Чудя се… Струва ми се, че има три възможности. Първата — неговата интелигентност не може да се предава по наследство, значи неговото поколение ще бъде само от нормални кученца. Втората е ако може да се предава, но гените на женската влияят на неговите — тогава кученцата ще бъдат умни, но не като баща си; и с всяко следващо поколение ще стават все по-обикновени и глупави, докато накрая неговите пра-пра-пра-внуци се превърнат в нормални кучета.

— А каква е третата възможност?

— Интелигентността помага за оцеляването при естествения отбор, затова може да се окаже, че е доминантен, силно доминантен признак.

— И в този случай неговите малки ще са умни като самия него.

— А след това — техните, и все така, докато след време се получи цяла колония от интелигентни златни ретривъри, хиляди, по целия свят.