Дийн Кунц - Пазители

Вървейки към задната врата, натоварена с пакети, Нора отначало не забеляза нищо необикновено в поведението на кучето, но видя, че Травис е спрял и гледа втренчено Айнщайн. Попита го:

— Какво има?

— Почакай секунда.

Айнщайн прекоси двора и стигна до края на гората в южната му част. Застана неподвижно, с глава издадена напред, после тръсна тяло и тръгна по края на гората. Често спираше, всеки път застиваше на място и след две минути направи цял кръг през северната страна.

Когато ретривърът се върна, Травис каза:

— Нещо?

Айнщайн махна кратко с опашка и излая веднъж: И да, и не.

Когато влязоха в къщата, ретривърът написа съобщение на пода в килера.

ПОЧУВСТВАХ НЕЩО.

— Какво? — попита Травис.

НЕ ЗНАМ.

— Чуждия ли?

МОЖЕ БИ.

— Близо ли?

НЕ ЗНАМ.

— Връща ли се шестото ти чувство? — попита Нора.

НЕ ЗНАМ. ПРОСТО ПОЧУВСТВАХ.

— Какво почувства? — настоя Травис.

Кучето доста дълго събира смелост да напише отговора.

ГОЛЯМА ТЪМНИНА.

— Почувствал си голяма тъмнина?

Да.

— Какво означава това? — попита Нора тревожно.

НЕ МОГА ДА ОБЯСНЯ ПО-ДОБРЕ. ПРОСТО ПОЧУВСТВАХ.

Нора погледна Травис и видя загриженост в очите му, които вероятно отразяваха нейното изражение.

Голямата тъмнина беше някъде там, отвън, и приближаваше.

Коледа прекараха весело и хубаво.

Сутринта, докато седяха край окичената със светещи гирлянди елха, пиеха мляко и хапваха домашни сладкиши, отвориха подаръците. Първият, шеговит подарък беше от Нора за Травис — кутия с бельо. Той й подари широка горна дреха в ярко оранжево и жълто, явно ушита за жена с тристафунтово тегло:

— За март, когато ще си твърде наедряла за каквото и да е друго. Разбира се, през май и това няма да ти става.

После размениха и сериозните подаръци — бижута, пуловери и книги.

Но Нора, също както и Травис, чувстваше, че този ден трябва да бъде посветен най-вече на Айнщайн. Показа му портрета, върху който работеше от цял месец, а ретривърът изглеждаше потресен, поласкан и безкрайно радостен, че тя е намерила за нужно да го обезсмърти върху платно. Той получи и три нови видеокасетки с филми за Мики Маус, две красиви метални купички за храна и вода с името си, гравирано върху тях, които трябваше да заменят пластмасовите чинийки, използувани досега, малък часовник с батерийки, който можеше да разнася във всички стаи (проявяваше все по-голям интерес към времето) и още няколко подаръка, но непрекъснато искаше да гледа портрета, подпрян на стената за негово удобство. По-късно, когато го окачиха над камината във всекидневната, Айнщайн седна пред огъня и не откъсна поглед от картината, доволен и горд.

Като всяко дете, Айнщайн изпитваше от играта с празни кутии, смачкана хартия и панделки не по-малко удоволствие, отколкото от самите подаръци. А едно от любимите му неща се оказа един шеговит подарък: червена качулка за дядо Коледа с бял помпон, която се закрепваше на главата му с ластик. Нора я постави върху него само на шега. Но след като се видя в огледалото, остана толкова очарован от вида си, че когато след няколко минути тя се опита да я свали от главата му, той не пожела да я даде. Разхожда се с нея през по-голямата част от деня.

Джим Кийн и Пука пристигнаха рано следобед и Айнщайн ги подкара право към портрета над камината във всекидневната. Цял час, наглеждани от Джим и Травис, двете кучета играха заедно в задния двор. От тези физически усилия, и то след възбудата от утринната размяна на подаръци, на Айнщайн му се приспа, затова се върнаха в къщи, където Джим и Травис помогнаха на Нора да приготви празничната вечеря.

След като поспа, Айнщайн се опита да събуди у Пока интерес към филмите с Мики Маус, но Нора видя, че той не успява да постигне особен успех. Пука не можеше да се съсредоточи достатъчно дълго дори за да проследи как Доналд, Гуфи или Плуто вкарват Мики в беля. Зачитайки по-ниското равнище на интелигентност у своя другар, но без да се отегчава от неговата компания, Айнщайн изключи телевизора и се зае с чисто кучешки дейности: малко леко боричкане в кабинета, много излежаване нос до нос и тихо общуване по разни кучешки проблеми.

Рано вечерта къщата вече беше изпълнена с ароматите на пуйка, варена царевица, сладки картофи и други благини. Чуваше се коледна музика. И въпреки вътрешните щори, спуснати и заключени още с падането на ранната зимна тъмнина, въпреки оръжията, оставени подръка във всяка стая, въпреки демоничното присъствие на Чуждия, който не излизаше от скритите ъгълчета на съзнанието й, Нора чувстваше, че никога не е била по-щастлива.