Дийн Кунц - Пазители

Бързо махване с опашка: Да.

— Не го ли усещаш вече?

Едно излайване: Не.

— Мислиш ли… че е мъртъв?

НЕ ЗНАМ.

— А може би твоето шесто чувство не работи, когато си болен — или изнемощял, като сега?

МОЖЕ БИ.

Травис се замисли за минута, докато събираше пуловете и ги подреждаше отново по местата им. Лоши мисли. Мисли, от които изтръпваше. Да, около къщата бяха разположили алармена система, но до известна степен зависеха от Айнщайн за ранно предупреждение. След всички приготовления Травис трябваше да е сигурен, че ще успее да унищожи Чуждия, особено при своята подготовка като бивш член на „Делта Форс“. Но непрекъснато го измъчваше чувството, че някъде в системите е направил дребен пропуск и дойдеше ли моментът на върховно изпитание, той щеше да има нужда от всичките сили и способности на Айнщайн — само те можеха да му помогнат да се справи и с неочакваното.

— Ще се наложи да се оправиш колкото може по-бързо — каза той на ретривъра. — Ще се наложи да се опитваш и да ядеш, дори и да нямаш истински апетит. Ще се наложи да спиш възможно най-дълго — само така ще позволиш на тялото си да се стегне, а не като прекарваш половината нощ пред прозореца и се тревожиш.

ПИЛЕШКА СУПА.

Травис се засмя и каза:

— И това може да опиташ.

ЕДНО КАЗАНДЖИЙСКО УНИЩОЖАВА ВСИЧКИ МИКРОБИ.

— Това пък откъде го научи?

КНИГА. КАКВО ЗНАЧИ КАЗАНДЖИЙСКО?

Травис обясни:

— Чаша уиски, сипана в халба бира.

За момент Травис се замисли за подобен коктейл.

УБИВА МИКРОБИ НО СТАВА АЛКОХОЛИК.

Травис започна да се смее и разроши козината на Айнщайн.

— Страхотен комик си ти, рошава муцуно!

МОЖЕ БИ ТРЯБВА НА СЦЕНА ВЪВ ВЕГАС.

— Обзалагам се, че ще имаш успех.

И СНИМКИ САМО НА ПЪРВА СТРАНИЦА.

— Че къде другаде?

АЗ И ПИА ЗАДОРА.

Той прегърна кучето и двамата продължиха да се смеят в килера, всеки по своя начин.

Въпреки шегите, Травис знаеше, че Айнщайн е силно обезпокоен от загубата на своята способност да усеща Чуждия. Шегобийството действаше като защитен механизъм, начин за пропъждане на страха.

Този следобед, изтощен от кратката разходка из двора, Айнщайн заспа, а Нора рисуваше трескаво в своето ателие. Травис стоя дълго пред един голям прозорец, гледайки към гората, и многократно провери наум всичките отбранителни системи — търсеше някоя пролука.

Джим Кийн им дойде на гости в неделя, дванайсети декември, следобед и остана за вечеря. Прегледа Айнщайн и остана доволен от подобреното му състояние.

— На нас ни изглежда бавно — каза плахо Нора.

— Казах ви, нужно е време — отговори Джим.

Той направи две промени в рецептите на Айнщайн и им остави нови опаковки лекарства.

А самият Айнщайн с възторг демонстрира своята машина за обръщане на страници и уреда за пускане на букви в килера. Снизходително прие хвалбите за способността си с молив в зъбите да включва телевизора и видеото без да безпокои Нора и Травис за помощ.

Отначало Нора остана изненадана от изражението на ветеринаря — очите му сякаш не бяха толкова скръбни, а лицето му — по-ведро отколкото ги помнеше. Но после реши, че си е същият; само нейното възприятие бе друго. Сега, след като го познаваше по-добре и той бе станал техен първи приятел, тя виждаше не само мрачните черти, дадени му от природата, но нежността и хумора зад тъжната маска.

Докато вечеряха, Джим каза:

— Порових малко из книгите по въпроса за татуировките — исках да разбера дали не може да се премахнат номерата на ухото му.

Айнщайн лежеше на пода до тях и слушаше разговора. Изведнъж скочи на крака, олюля се малко, после затича към кухненската маса и скочи в един от свободните столове. Остана изправен и впери поглед в Джим с очакване.

— Да-а — започна ветеринарният лекар, оставяйки обратно в чинията набоденото на вилицата парченце пиле с къри, което почти беше сложил в устата си. — Повечето, но не всички татуировки, могат да се премахнат. Ако разбера какво е използваното мастило и по кой метод е вкарано под кожата, може би ще успея да я изчистя.

— Това ще е чудесно — каза Нора. — Дори ако ни открият след това и опитат да ни отнемат Айнщайн, не могат да докажат, че точно това е кучето, което са загубили.

— Но от татуировката все ще останат някакви следи, видими при внимателен оглед — усъмни се Травис. — Под лупа например.

Айнщайн премести поглед от Травис към Джим Кийн, като че ли искаше да му каже: „Е, какво ще кажеш за това?“

— В повечето лаборатории просто белязват опитните животни — обясни Джим. — А тези, които ги татуират, използуват две стандартни мастила. Може би ще успея да изчистя всичко така, че да не останат никакви следи освен нещо като естествено изменен цвят на кожата. Дори и под микроскоп няма да се виждат следи от мастилото и няма да има нито помен от цифрите. В края на краищата тази татуировка е малка, а това улеснява работата. Все още изучавам възможните техники, но след няколко седмици можем да опитаме — ако Айнщайн няма нищо против неизбежното неудобство.