Дийн Кунц - Пазители

Ретривърът слезе от стола и притича към килера. Чуваха как натиска педалите под тръбичките с букви.

Нора стана да види какво послание съчинява Айнщайн.

НЕ ИСКАМ ЖИГОСАН. АЗ НЕ СЪМ КРАВА.

Неговото желание да се отърве от белязания номер беше по-дълбоко, отколкото мислеше Нора. Той искаше да премахнат цифрите, за да не могат да го открият хората от лабораторията. Но освен това очевидно мразеше трите цифри на ухото си, защото те го превръщаха в нечия собственост, състояние, обидно за неговото достойнство и нарушение на правата му като мислещо същество.

СВОБОДА.

— Да — в гласа на Нора имаше уважение. Тя постави ръка на главата му. — Наистина разбирам. Ти си… личност, и то — личност — тя за пръв път виждаше проблема от тази страна, — с душа.

Светотатство ли беше да мисли, че Айнщайн има душа? Не. Тя не смяташе, че в това има някакво светотатство. Човекът бе сътворил това куче, но все пак, ако имаше Бог, Той сигурно одобряваше съществуването на Айнщайн — поне затова, че Айнщайн умееше да различава добро и зло, да обича, беше смел и неговата безкористност го приближаваше до Божия образ повече, отколкото много човеци, тъпчещи тази земя.

— Свобода — повтори тя. — Ако имаш душа — а аз зная, че имаш — значи си роден със свободна воля и право на самоопределение. Номерът на ухото ти е обида и ние ще те отървем от него.

И след вечерята Айнщайн очевидно искаше да следи разговора — и да участва в него — но силите му не стигнаха и той заспа до камината.

Докато пиеше малкото бренди и кафето си, Джим Кийн изслуша краткото описание на Травис за отбранителната система против Чуждия. Когато го помолиха да помисли за някакви пролуки в нея, ветеринарят не се сети за нищо друго, освен несигурността на електрическите проводници към къщата.

— Ако това създание е достатъчно хитро да прекъсне жицата водеща от магистралата към дома ви, то ще ви остави в непрогледен мрак по средата на нощта и всичките аларми ще се окажат безполезни. А без ток и онези хитри машинки в обора няма да затворят вратата зад звяра и няма да освободят азотния окис.

Нора и Травис го поведоха надолу по стълбите към избата под задната част на къщата за да му покажат аварийния генератор. Той работеше с бензин, скрит в сто и осемдесет литров резервоар, заровен под земята в двора, и трябваше да възстанови захранването за къщата, обора и алармената система само десет секунди след спирането на тока.

— Доколкото виждам — каза Джим — помислили сте за всичко.

— И аз мисля така — съгласи се Нора.

Но Травис се намръщи:

— Все се чудя…

В сряда, двайсет и втори декември, отидоха с колата до Кармъл. Оставиха Айнщайн при Джим Кийн и прекараха деня в купуване на коледни подаръци, украшения за къщата, гирлянди за елхата и самата елха.

При заплахата на неумолимо приближаващото ги чудовище изглеждаше почти лудост да мислят как ще прекарат празника. Но Травис каза:

— Животът е кратък. Никога не знаем колко ни остава, затова не можем да позволим на Коледа да отлети без да я празнуваме, без значение точно как. Освен това, през последните години моите Коледи съвсем не бяха щастливи. Искам да наваксам.

— Леля Вайълет мислеше, че не трябва да прекаляваме с празничното настроение на Коледа. И не вярваше в размяната на подаръци и украсяването на елха.

— Тя не е вярвала в живота — каза Травис. — А това е още един повод да прекараме този празник както трябва. Това ще е твоята първа хубава Коледа, и първата изобщо за Айнщайн.

„А от догодина — мислеше си Нора — в къщата ще има бебе и ще я празнуваме с него, а виж, това си заслужава!“

Освен че й се повдигаше леко сутрин и бе наддала два фунта, нямаше други признаци за бременност. Коремът й още беше плосък и доктор Уейнголд каза, че при нейното телосложение има възможност тя да е от жените, чиито коремни мускули се разтягат съвсем малко. Мислеше, че в това има късмет, защото връщането във форма след раждането щеше да е много по-лесно. Но, разбира се, бебето се очакваше чак след шест месеца, а дотогава имаше достатъчно време да наедрее като тюлен.

Докато се връщаха с пикапа от Кармъл — а задната му част беше пълна с пакети, имаше и коледно дърво с чудесна форма — Айнщайн лежеше полузаспал в скута на Нора. Беше изморен от бурния ден с Джим и Пука. Прибраха се в къщи по-малко от час преди свечеряване. Айнщайн тръгна пръв към вратата — но изведнъж спря и се огледа напрегнато. Подуши студения въздух, после се разходи из двора с нос близо до земята, като че ли проследяваше нещо по миризмата.